В момента не, затова военните искат нови брегови ракетни комплекси
На сила се отговаря със сила. С тези думи премиерът Николай Денков обяви като приоритет на правителството закупуването на ракети за брегова охрана. Часове по-късно военните получиха близо 38 млн. лв. за закупуване на ракети, а освен това бе увеличено с 88 млн. лв. бюджетното им ограничение за поемане на задължения. Реално така армията получи над 126 млн. лв., които може да даде за закупуване на модерни ракети, с които да потопи евентуално руски кораб.
Въоръжението трябва да е такова, че никой да не смее да доближи българско пристанище, обясни още премиерът Денков. Спешното превъоръжаване на флота със системи за брегова охрана се наложи след десетки години неглижиране на тази защита. И след като от месеци Русия блокира водите от българската икономическа зона, а
Реално в момента България няма с какво да се отбранява и евентуално да попречи на руска блокада на черноморските ни води, категорични са военни. В момента на въоръжение са бреговите ракетни комплекси “Рубеж”, които са произведени през 80-те години на миналия век. И реално те просто не могат да пробият противоракетната защита на един модерен кораб. С “Рубеж” поразяване на съвременен кораб би било по-скоро късмет и лоша работа на екипажа на кораба, твърдят военни.
България не разполага например дори с по-модерните ракети “Нептун”, с които Украйна атакува на моменти успешно руските кораби във водите около Крим. Украинските операции само показват колко трудно е да се отбранява брегът от модерни кораби, ако липсва подходящо въоръжение. Реално всеки руски кораб, който е загубен по време на войната в Украйна, е станал жертва на изключително сложни операции. Украинците ползват множество дронове, които да отвлекат вниманието на защитата на кораба, за да може евентуално той да бъде ударен и потопен от “Нептун” или новите дронове “Морско бебе”. Че този подход може да бъде успешен, показаха както потапянето на “Москва”, така и последните украински успехи срещу руския флот в Черно море. Той обаче трудно може да се ползва за бърза и ефективна защита на брега, а наподобява по-скоро партизанска война, твърдят българските военни.
Въпреки че става въпрос за системи, които са на въоръжение в НАТО и имат еднаква цел, всъщност двете оръжия са доста различни, става ясно от анализа на Нидерландския флот при избора на въоръжение. Данни и изводи от него бяха публикувани в специализирания сайт NavyLookout.com.
Системата на насочване на NSM дава по-голяма точност, възможност за водене на ракетата към конкретна цел и гарантира поразяване в обсег един метър. Освен това камерата позволява по-добра защита на летящата към целта ракета, като тя може да бъде спряна единствено с директно попадение от защитите на кораба, към който се е насочила. Активното водене на шведските ракети с радар може лесно да бъде неутрализирано и заблудено от примамки за унищожаване или средствата за радиоелектронна борба на кораба, твърди нидерландският анализ.
Допълнително с инфрачервената камера ракетата NSM може по-лесно да бъде водена към целта, включително и много ниско над морето и реално да се крие между вълните. Отделно може сама да открива целите си на големи разстояния – повече от 250 километра срещу 200 километра на RBS-15.
Тялото е втората основна разлика между двете ракети
Всички модерни оръжия от този вид са “облечени” с покритие, което ги прави труднооткриваеми от радарите на корабите. Поглъщането на радарните сигнали обаче дава само малък шанс ракетата да не може да бъде открита навреме и да бъде унищожена. Заради това NSM е със стелт форма – тънко тяло, ръбести повърхности и големи криле, които я улесняват да мине в радарна сянка и трудно да бъде открита от системите за противовъздушна отбрана. Насочването към целта и трудното откриване от противника пък водят до
най-важното качество на една ракета – степента на проникване
Това е всъщност бройката ракети, които са нужни за сигурно поразяване на целта, ако са включени всички системи за противоракетна защита. При NSM това число е много малко, тоест с изстрелването само на няколко ракети бреговата охрана си гарантира, че противниковият кораб е поразен и евентуално дори потопен. При по-стари ракетни системи, такива като RBS-15 или например Exocet MM40, са нужни голям брой ракети, за да гарантират поразяването на таргетирания кораб. Изстрелването на голям броя ракети е проблем, защото атакуващият кораб или бреговата установка може да остане без ракети, преди да е поразил целта.
Теглото също е важно за ракетата,
защото оказва влияние върху изстрелването ѝ. Тук по-леката NSM има предимство, като е монтирана и работи върху камиони с различни размери. Това прави системата мобилна и по-трудна за поразяване от врага. Докато наличната към момента RBS-15 в третата си модификация реално до момента не е била ползвана за брегова охрана, а се монтира само на кораби, NSM вече е избрана и внедрена за брегова охрана в Полша, Румъния и от морската пехота на САЩ. Малкото държави, които ползват шведските ракетни комплекси, ги ползват само за монтиране на кораби, но не и за инсталирани на брега батареи на бреговата охрана.
Според източници от военното министерство България в момента избира между двете системи за своята брегова охрана. Желанието на военните било да получат възможно най-добрите оръжия, за да може да се изравни донякъде руското превъзходство като кораби в Черно море. И България да може да гарантира сигурност на корабоплаването в свои води, като се снабди с най-модерно въоръжение и ако трябва, и със стрелба по вражески кораби.
