Четиринадесет години…
Време, изтъкано от стъпки, тактове и сърца, биещи в един ритъм.
„Рилска самодива“ не започна просто като танцов състав. Тя се роди като мечта – тиха, но упорита. Спомням си първите ни стъпки – несигурни, но истински. Спомням си как танцът ни събираше, как ни учеше да слушаме музиката, но и да чуваме един друг.
„Бях там малко след началото – като част от кръга, като душа сред други души. А от 2019 година съдбата ми подари честта да водя този кръг напред. Но истината е, че „Рилска самодива“ никога не е била водена от един човек – тя винаги е била в дерзанията и копнежите на всички нас.“
– Ивайло Стоянчев – ръководител
През годините не просто танцувахме. Изграждахме. Падахме и се изправяхме. Разширявахме кръга от приятели, с които танцът ни срещна. Смяхме се, плакахме, аплодираха ни… но най-важното – останахме заедно. Защото това не е просто състав. Това е дом. Това е сърце, което тупти в ритъма СПОДЕЛЕНОСТТА.
Близостта, която има между нас е нашата невидима сила. Сила, която ни научи, че щом сме заедно няма невъзможни неща, а щом сме заедно можем дори повече от невъзможното!
Днес гледаме назад с благодарност…
и напред – с надежда – здраво стъпили на земята, с още по-големи мечти и готови да ви разкажем още много танцови приказки!
Нека пазим този огън.
Нека предаваме тази магия.
Нека продължим да бъдем самодиви – свободни, силни и свързани с най-милото и родно.
Честита ни 14-та годишнина, Самодиви!
Нашата история продължава…
