„Деца на света“ среща утвърдени творци с млади таланти
„Изгубихме се по пътя или той така и не стигна до нас?“
На 12 ноември от 19.00 часа в обновената зала Яворов предстои най-новия спектакъл „Деца на света“ по текст на големия ни български драматург Стефан Цанев с режисьор Мария Панайотова, която тази година спечели голямата награда в осмото издание на конкурса за млад театрален режисьор “Слави Шкаров“ в Русе.
Само дни след успешната премиера в София, зрителите в Благоевград ще се докоснат до силното слово на Стефан Цанев и майсторското превъплъщение на великолепни артисти.
В ролите са емблематичната ни киноактриса Ели Скорчева, неостаряващият Рашко Младенов, известен и като виртуозен пианист, а в ролята на „жрицата на любовта“ е прекрасната Йоана Буковска. Авторската музика в спектакъла е дело на известния Асен Аврамов, а сценографията е на Лиа Паликова. Хореограф е доайенът Маргарита Градечлиева.
Самият Стефан Цанев определя пиесата си като „тъжна комедия“ .
Написах тази тъжна комедия през 2011 година – споделя той.
За 20 години свобода повече от 2 милиона наши деца бяха се пръснали по света.
Току-що бях завършил Български хроники и от историята знаех,
че във всичките си войни за 14 века България е дала по-малко жертви.
От една страна – хубаво е, че децата ни могат свободно да живеят, където пожелаят.
От друга страна – тъжно е, че ние губим тези 2 милиона млади мъже и жени.
Те все още ще носят българските си имена и сърца,
като пийнат ще пеят български песни и ще ронят сълзи за България.
Но за техните деца България ще е само екзотика, ще сричат две-три български
думи.
Родина за тях ще е страната, където са родени и където са учили.
Т.е. ние губим бъдещето си. Безвъзвратно.
И самотните майки и бащи, баби и дядовци на тези деца остаряват. Безвъзвратно.
За тях е тази моя тъжна комедия.
Хем се радват, че децата и внуците им са щастливи там някъде по света,
хем плачат за тях, че ги няма.
И публиката – хем ще се смее, докато гледа, хем ще плаче накрая.
„Деца на света“ е актуална винаги, независимо, че първата й сценична реализация е през 2013 година.
В новата реализация на пиесата реално си дават среща две поколения – утвърдени актьори се провокират взаимно от младата режисьорка Мария Панайотова и младата сценографка Лиа Паликова.
Чувството, че си изгубен, е особено състояние на духа. – споделя Мария Панайотова .
Защото в безвремието, което поражда, често забравяме причината, довела ни дотук.
Аз ли изостанах или те ме изоставиха?
Ние ли изгубихме пътя или така и не прокараха път до нас?
Нарекох ли нещата с истинските им имена? Или превърнах във виц болката от тях.
В такъв един вакуум, лишен от време и устойчив смисъл откриваме персонажите на тази тъжна комедия. Дамян и Евгения (Мъжът и Жената) са създали своя Оазис (не, не става дума за отчаян опит да си върнем Рая, а за обикновен крайпътен мотел-ресторант) в средата на Нищото (е, добре, може и да има някаква метафора). В това безкрайно поле, “като безкрайно звездно небе, слязло на земята” двама души се борят за живота си. Но не за онзи живот на тялото, не за възможността да продължиш да битуваш, а за онова усещане, че макар и за кратко, от теб е имало смисъл.
Ама тоя пуст смисъл е особена работа. И не дава плод, ако коренът ни е започнал да съхне. На тоя корен му е нужна плодородна почва, а не обезлюдена пустош, в която децата ни посяха мечтите си и пожънаха присмех.
Но стига.
Ще се оправим.
Като прокарат магистралата…
Ще се оправим.
Ама кога ще я прокарат?
Представлението търси отговори на всички тези въпроси. Тази година през август големият драматург Стефан Цанев навърши достолепните 90 годиини. Спектакълът е своеобразен поклон пред неговото творчество.
Билети се продават на касата на зала Яворов, в Ивентим и в Грабо.
