Майор д-р Весела Михнева ръководи Метаболитното отделение в клиниката по ендокринология на ВМА – София. Родена е в Благоевград. Завършва “Медицина” в Медицинския университет в София и “Военно обучение” в НВУ „Васил Левски” във Велико Търново. През 2018 г. завършва с отличие магистратура по „Здравен мениджмънт”. От 2006 г. е военен лекар – последователно е началник медицински пункт на поделението в Самоков и танковата бригада в Горна Баня. След спечелена клинична ординатура във Военномедицинска академия започва специализация по ендокринология и болести на обмяната и придобива специалност през 2012 г. Притежава сертификат за владеене на английски език на най-високо ниво, съгласно стандарта на НАТО – STANAG 6001.
Член е на Балканския военномедицински комитет, където участва ежегодно с научни презентации на различни теми от ендокринологията и болестите на обмяната. Членува още в Европейската асоциация по изучаване на диабет (EASD) и Американската диабетна асоциация (ADA). Участвала е в множество научни форуми, свързани със захарен диабет, борба със затлъстяване и лечение на заболявания на щитовидната жлеза.
Итересите на майор д-р Михнева са в областта на заболяванията на щитовидната жлеза, затлъстяването и захарния диабет.
Млада, красива и с огромна усмивка. Така през 2018 г. clinica.bg описва благоевградчанката. Тогава тя е „Мис Декември” в календара на Българската армия за 2017-а. Но на крехките й рамене „греят” нашивките на майор. Д-р Весела Михнева от Клиниката по ендокринология на ВМА е взривоопасна смес – наполовина болярка, наполовина люта македонка. На всичкото отгоре е трето поколение офицер. А в живота й любовта към пагона идва преди тази към ендокринологията.
Как се допълват медицината и военното дело? Коя униформа се носи по-трудно – бялата или парадната? И защо едно момиче избира живота под пагон? Clinica.bg разказва историята на ендокринолога д-р Весела Михнева.
Призвание. Това е ключовата дума за д-р Весела Михнева. В центъра й се кръстосват двата големи пътя в живота й – на военното дело и на ендокринологията. Дядо й е царски офицер, баща й е полковник, вече от запаса.
„Беше естествен ход да поема по този път. Веднага щом завърших Медицинския университет, се насочих към дебрите на военната медицина и влязох в армията“, разказва младата лекарка. Първо е началник на медицинската служба в ракетното поделение в Самоков. После то е закрито и поема същия пост в танковата бригада в Горна баня. През 2007 г. печели клинична ординатура във ВМА и започва да специализира в клиниката на проф. Ивона Даскалова.
„Автомат „Калашников“ и пистолет „Макаров“ държах преди глюкомера“, смее се д-р Михнева.
Истината е, че
след като полага Хипократовата си клетва, изкарва същинска казарма
– 6-месечно обучение във Военната академия във Велико Търново. От изгрев е на плаца, с камуфлажа, каската, автомата и със задължителната мотичка – за да си копае окопа. „Бяхме истински курсанти, въпреки че повечето бяхме с чин лейтенант и старши лейтенант“, спомня си с носталгия онези времена ендокриноложката. Никога няма да забрави как катери баира към академията – един от безбройните в Търново, в маскировъчната униформа, и 3-4 годишно детенце изумено я сочи на майка си: „Мамо, мамо, виж какво малко войниче!“. На фона на курсантите исполини дребничката Весела наистина е като дете, но не им отстъпва в стрелбите с картечницата. Подобно на мъжете, които се гордеят с историите си от казармата, и д-р Михнева признава: най-истинските приятелства се правят там.
„През онези 6 месеца бяхме в групата с юристката на пловдивската бригада и двама колеги метеоролози. Подкрепяхме се в боя, бяхме сплотени под знамената! И до днес сме много близки“, щастлива е д-р Михнева.
Пак, както традицията в казармата повелява, на юристката Теди и до днес й е останал прякор от славните времена. „Тя е със синя барета и ни я сложиха старша на групата. И досега всички й казваме „старши”, не крие ендокриноложката под пагон.
И днес „малкото войниче“ с вълнение слага униформата. При това – предизвиква в очите на пациентите не по-малко удивление от онова на 3-годишното хлапе в Търново. „Когато облечем униформата, определено будим възхищение и респект в болницата. Пациентите много се вълнуват, когато на визитация влезем да им мерим кръвното с кубинки – смесват се уважението към лекаря и към офицера“, признава д-р Михнева.
Така, както се преплитат и двете роли в нейния живот. „Ние, военните лекари, през целия си живот сме „две в едно“. Но всъщност заветът на Хипократовата клетва – алтруизмът, грижата за болните, и мисията на войника – да защитава родината си, много си приличат“, убедена е младата лекарка. И не крие, че пагонът много й помага в професията. Дисциплината в болницата е не по-малко важна от тази в строя. „Да си старателен, последователен, мотивиран, смел е ключово в медицината.
В това отношение армията много помага
Неслучайно военните лекари сме едни от най-добрите“, категорична е д-р Михнева.
Пред Zdrave.net д-р Михнева разказа как е избрала медицината и защо не може да се раздели с военщината.
„По призвание. Много исках да помагам на хората, да съм полезна и най-вече да се занимавам с лечението на захарен диабет, на нодозната струма, на автоимунния тиреоид на Хашимото. Това са състояния, които засягат хора и от моето семейство, и исках да съм полезна и на близките си. Освен това в рода си имам лекари и в известен смисъл е и наследствена професия. Както имам и офицери в рода си, и затова се получи и тази комбинация – да съм и военен, и лекар. Завършила съм и военно обучение, и съм майор”, разкрива д-р Михнева.
„В армията ме привличат дисциплината и редът, които възпитава военщината. Това, че сме много систематизирани и се справяме успешно със задачите си, което безкрайно много помага и по отношение на медицинската дейност. Така че двете неща плътно си вървят ръка за ръка.
Работата ми доставя удоволствие. Казвам го без преувеличение. Обичам работата си и смятам, че това е водещо за един лекар. Това определя и отношението му към пациента, и компетентността. Опитвам се да се разтоварвам от всекидневието в компанията на приятни хора, на приятели, да пътувам, да съм сред природата със семейството си, макар че в повечето случаи все сме си на работа. Дори понякога разтоварването минава под знака на работата, като например кампаниите, които организирахме сега с ВМА. Една от тях беше в Благоевград, имаше огромен интерес – над 300 души дойдоха. Оказа се, че хората имат нужда от високоспециализирана помощ, имат нужда да им бъде обърнато внимание. Да си лекар е някаква карма и в повечето случаи носиш занаята си навсякъде със себе си”, разкрива д-р Михнева.
