Всеки ученик в България може да ползва безплатно лицензиран офис пакет на Майкрософт до 5 устройства. Такива лицензи имат и 67 500 учители.
Това е заложено в действащия договор между Министерството на образованието и науката и технологичната компания. Проектът на МОН за изграждане на единна национална идентификационна система в предучилищното и училищно образование, както и за „Дигитална раница“ за онлайн уроци, е един от най-големите в световен мащаб по отношение на внедряването над 1 милион лицензи за всички учители и ученици. Това стана ясно по време на среща на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков с директора на „Майкрософт България“ Калин Димчев. Данните са на компанията и са на база проекти за електронно обучение, реализирани с различни образователни институции по целия свят. Министър Цоков акцентира на бързата реакция на компанията, която по време на пандемията от Ковид-19 e реагирала с ИТ решения, които да направят възможно онлайн обучението.
„За нас като екип дигитализацията на образователната система е водещ приоритет и ние искаме да проучим най-добрите примери на глобално ниво и да обсъдим как да ги внедрим на национално“, обясни министър Цоков. По думите му затова и стратегически партньорства с водещите компании в света в тази сфера са от ключово значение. Калин Димчев и Гергана Русева от ИТ компанията запознаха министъра и екипа му със световните новости в областта на дигиталното обучение, някои от които в момента все още се разработват. Според тях най-новите технологии, включително изкуственият интелект, могат да намерят място в образователния процес и да улеснят работата на учителите.
Изкуственият интелект може да ги подпомогне при създаване и структуриране на съдържание, както и да предостави персонализирано обучение, като автоматично анализира индивидуалния напредък на всеки ученик. Например след анализа, той може точно да определи, на какво трябва да обърне внимание в подготовката си ученика, указвайки конкретните ресурси, които да помогнат и къде се нуждае от подобрение. Целта е не да се замести учителя, а да му спести време, което той сега изразходва за техническа и административна дейност, стана ясно по време на срещата.
Технологията би имала приложение и във висшето образование. Например може да се ползва за синтезиране и подбор на научни данни от бази като „Елзевир“.
Така ще спести време на студента или докторанта в търсене на проверена информация от научни източници, но и ще гарантира недопускането на злоупотреби с ползване на Изкуствен интелект. Технологията вече може да засича плагиатство и да се ползва от преподаватели и дипломни ръководители при проверка на работите на студенти и докторанти. В срещата участие взе и заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева. /блиц.бг
