Снимка: ИИ
Слънцето има странна репутация – в един момент е „най-добрият приятел“ на организма, а в следващия вече ни предупреждават да се крием от него. Истината, както обикновено, е някъде по средата.
Не е необходимо да избягваме слънчевата светлина напълно, но и продължителното печене под лъчите не е добра идея. Малки количества UV излагане участват в производството на витамин D, който е важен за костите и мускулната функция. В същото време прекомерното UV облъчване е основен рисков фактор за рак на кожата.
От Коко Шанел започна манията по тена
Днес бронзовият тен изглежда като задължителен аксесоар към лятната ваканция. Но не винаги е било така.
През 20-те години на ХХ век Коко Шанел се появява с бронзов тен след пътуване в Средиземноморието и постепенно загарът започва да се превръща в символ на свободното време, почивката и добрия живот.
В началото на ХХ век слънчевата светлина дори се използва като част от т.нар. хелиотерапия. Днес обаче медицината гледа много по-внимателно на UV лъчението.
Защо все пак ни трябва дневна светлина?
Слънчевата светлина има значение не само за витамин D.
Светлината през деня влияе върху биологичния часовник, бодростта и съня. Сутрешната светлина помага на организма да разпознава деня и нощта и участва в регулирането на циркадния ритъм.
А витамин D има важна роля за нормалното функциониране на костната и мускулната система. СЗО отбелязва, че малки количества UV излагане са достатъчни за производството му при здрави хора.
Но тук идва важната част:
Повече слънце не означава повече здраве.
Колко минути са достатъчни?
Няма универсален магически брой минути, който да важи за всички.
Необходимото излагане зависи от типа кожа, географското положение, сезона, часа, облачността и UV индекса. Хората със светла кожа изгарят по-бързо, докато при по-тъмна кожа синтезът на витамин D може да изисква повече време, съобщава BBC.
СЗО посочва пример, според който при UV индекс 7 за здрави хора достатъчен синтез на витамин D може да се постигне при излагане на лицето, ръцете и ръцете без слънцезащита за около половината от времето, необходимо на кожата да изгори – приблизително 12 минути при чувствителна кожа тип II. Това обаче не е универсална рецепта за всички хора.
Затова правилото е по-скоро: малко и разумно, а не дълго и до зачервяване.
UV индексът е по-важен от часовника
Температурата навън не показва колко опасно е слънцето. За това служи UV индексът.
Според СЗО при UV индекс 3 или повече вече трябва да се предприемат мерки за защита. При стойности 8 и нагоре рискът е много висок и е препоръчително да се избягва престоят на пряко слънце около обедните часове. Това е особено важно през лятото, когато UV радиацията около слънчевия обед може да бъде значително по-силна.
Най-опасната грешка: „Ще се попека още малко“
Изгарянето не е знак за хубав тен. То е знак, че кожата е получила UV увреждане.
СЗО препоръчва ограничаване на времето под силното обедно слънце, търсене на сянка, защитно облекло, шапка и слънчеви очила. Слънцезащитният крем трябва да се използва върху откритите части на кожата, които не могат да бъдат покрити с дрехи.
А ако сте край морето, не забравяйте, че водата и пясъкът отразяват UV лъчите. Така дори човек да не усеща колко силно е слънцето, кожата може да получава значително облъчване.
А солариумът?
Тук науката е доста категорична.
Солариумът не е безопасен заместител на слънчевата светлина и не трябва да се използва за набавяне на витамин D. UV лъчението от изкуствени източници е свързано с повишен риск от рак на кожата.
Златното правило за лятото
Не е нужно да се страхуваме от слънцето. Нужно е да не се изгаряме от него.
Краткото пребиваване навън, дневната светлина и разумното излагане могат да бъдат част от здравословния начин на живот. Но когато UV индексът е висок, защитата става задължителна.
Слънцето не е нито враг, нито лекар. То е природна сила – а дозата прави разликата.
/ standartnews
