Няколко години след като Министерството на културата спря строителството на спа комплекс край лечебните води в местността Рупите, близо до храма на Ванга, граждани сигнализират, че е на път да се опорочи и едно от най-големите ни национали богатства, което даже все още е в процес на археологически разкопки- Хералкия Синтика.
Във фейсбук групи местни жители и гости на местността бият тревога, че инвеститори от района планират голям спа комплекс с 10 къщи за гости, административна сграда и голям паркинг в непосредствена близост до античния град, точно както преди години се плануваше и голям комплекс върху лечебната кал на минералните извори до храма на Ванга. Местните жители, притеснени сигнализират още, че земята, която бизнесмени са на път да окупират, е част от Хераклея Синтика, а античния тракийски град, който е на 2500 години все още не е проучен и реставриран напълно. Именно поради тази причина през 2018 г. Министерството на културата било спряло временно и строежа край Рупите.
„Рупите е уникално място със значение за световното биоразнообразие. Обитание е на 141 вида птици, от които 33 вида са включени в Червената книга на България, а 63 вида са от европейско природозащитно значение. Недопустимо е то да бъде бетонирано“, негодуват хората. И ние напълно ги подкрепяме! Недопустимо е такова национално богатство, което е на 2500г. да се опорочи и да се превърне в бетонени постройки със СПА центрове!
Хераклея Синтика – от митологията до Клоака Максима
Красив град, център на македонската царска власт в долината на Средна Струма, се е разполагал на южния склон на планинското възвишение Кожух. Градът, основан от Филип Македонски, се е наричал Хераклея Синтика. Малката планина Кожух се намира на 10 км от Петрич. Тя е част от кратера на някогашен вулкан, последно изригвал преди повече от 10 хил. години. Доказателство за това са останалите в наследство горещи минерални извори, едни от най-горещите в Европа – 76-градусовите извори в местността Рупите. Дълго време историците и археолозите не знаели къде точно се намира Хераклея Синтика, споменавана в различни източници. Знаели, че е някъде в Македония, но точното място не било известно.
Когато през 1958 г. започват първите археологически проучвания в региона, учените решават, че са открили описания от Тит Ливий главен град на племето меди – Петра. Чак новото хилядолетие носи разкритие на загадката. През 2002 г. доцент Георги Митрев от Пловдивския университет открива голям латински надпис – писмо върху камък на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Плочата е всъщност иззета в последния момент от иманяри, разкопали един от некрополите в града. Била е капак на гробница, използвана повторно. В момента се намира в Историческия музей на Петрич.
През 2005 г. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят. След тези открития започват и археологическите разкопки, ръководени от проф. Людмил Вагалински – още през 2007 г., продължаващи и до днес. Хераклея Синтика е наречена така на племето синти, обитавало долината на Средна Струма. От другата страна на реката са били медите, на юг отвъд Беласица – бизалтите, а на запад планината Огражден отделяла синтите от пеоните. За пръв път за синтите се говори в древногръцките митове. Според митологията именно синтите приютяват бога на ковачите Хефест, като го учат как да обработва желязото. За синти говори и Омир в „Илиада“ и „Одисея“. Истинско свидетелство за това племе дава Тукидит във връзка с описания от него поход на тракийския цар Ситалк през V в. пр. Хр.
В средата на ІV в. пр. Хр. синтите вече са част от македонската държава, чиято източна граница се простира до р. Стримон (Струма). Хераклея Синтика е основана от Филип ІІ в периода от 356-339 г. пр. Хр. Той провежда целенасочена политика за укрепване на държавата, създавайки нови селища със смесено население, особено в граничните райони. Така освен траки, в Хераклея живеят македони, гърци и други по-малки групи заселници (основно бивши войници). Тази политика се запазва и в следващите години – 310 г. пр. Хр. Касандър заселва 20 000 души от илирийското племе автариати, а през 179 г. пр. Хр., при управлението на Филип V и Персей, усядат келти бастарни. Има сведения за съществуващ преди град – Синтия, който е бил династичен център за тракийското племе синти. От там идва втората част на името на града, докато първата е посветена на много почитания в античния свят герой Херакъл – смятан за митичния основател на македонската царска династия на Аргеадите. Градът е разположен на стратегическо място, лесно за отбрана и наблюдение на околността. По Струма според източници в онези времена са плавали кораби, което улеснявало търговията, стоки на синтите били изнасяни през пристанищата на Егейско море. Намирайки се на североизточната граница на македонското царство, Хераклея има задача да пази държавата най-вече от набезите на медите, разположени на изток от Стримон. Това става повод за бързото нарастване на градската територия, за да може магистрати и представителите на царя бързо да набират попълнения за войската. Хераклея Синтика става голям градски център. През 168 г. пр. Хр. е завладян от римляните, които запазват структурата и начина на управление на селището, оставят и правото на жителите му да набират войска.
От този период е сградата, открита от археолозите в основата на хълма, както и две жилищни постройки. Геофизични проучвания показват, че територията на града обхваща почти 10 кв. км. Той се е разполагал по целия южен склон на хълма, както и в неговото подножие. През периода на управление на Принципата през І-ІІІ в. Хераклея Синтика продължава устойчивото си развитие, макар че става жертва на няколко варварски нападения и опожарявания – открити са оловни тежести за прашки, върхове на стрели и топки за каменометна машина. През І век от източната страна се строи масивна защитна стена, която най-вероятно е имала аналог и от запад. Градът бързо се възстановява след нападенията и според проучванията на занаятчийския и жилищния квартал е в икономически подем. Намерена е работилница за теракотени маски, глинени съдове, лампи и тъкани. През І-ІІ в. градската територия на Хераклея намалява, тъй като част от нея е предоставена за управление на новосъздадения град Партикопол (под днешния Сандански), но намалява и нуждата от поддържане на армия, тъй като Македония вече не е външна провинци
В северозападната част в основата на хълма е разположена голяма гражданска базилика. От север стените ù са запазени на височина от 5 м. В югозападния ъгъл има вътрешно помещение, използвано за тоалетна, а под него е изграден голям колектор за отходни води. Именно това е Клоака Максима, Големият Канал, където наскоро бяха открити две запазени статуи от римските времена. Централният вход на базиликата, насочен на изток, излиза на голяма търговска улица, по която са намерени останки от 15 помещения. Редуват се три магазина, светилище и отново три магазина. Търговската улица оформя северния край на форума, който е с правоъгълна форма и заема площ от 2 500 кв. м., от нея до площада се слиза по масивни мраморни стъпала. На върха на стъпалата е имало колонада, която е поддържала керемидения покрив над улицата, целта му е била да пази посетителите и от дъжда, и от силното слънце. Край северната страна на площада строителите са оформили покрит коридор, наречен портик. Колоните с коринтски капители са носели хоризонтални мраморни архитрави, върху които са били положени мраморните блокове с водостоци за оттичане на дъждовните струи, стичащи се по керемидения покрив – водата e бликала от пастта на скулптирани лъвски глави.
През 388 г. времето на разцвет рязко прекъсва с опостушителното земетресение от 8,8 по Рихтер, което разтърсва долината на Средна Струма. Хераклея Синтика е засегната най-силно. След труса градът е залят от силна приливна вълна от река Струмешница, което допринася за още по-големи поражения, особено в ниската част. На места под южния край на форума има повече от 2 м. речни отлагания. Разрушенията са толкова големи, че градът никога вече не може да се възстанови. Най-вероятно по-богатата част от населението просто се премества. Хората, които остават, се опитват да продължат живота си. За това свидетелства четвъртият жилищен период. Големите административни сгради сменят своето предназначение, използват ги за за стопански или жилищни нужди и ги преграждат на по-малки помещения. Част от магазините от западната страна на търговската улица са преградени с висок праг и продължават да се използват най-вероятно за жилища. Около 395 г. към административната сграда в източния край на търговската улица е достроена апсида и тя се превръща в християнски храм. Това ясно показва ранното проникване на християнството в Хераклея. От V в. има няколко погребения около базиликата, като някои са направо във форума, който вече не се използва като такъв.
През 425 г. градът е разтърсен от още едно, не толкова силно земетресение, отново придружено с приливна вълна. В началото на VІ в. при управлението на Юстиниан І са последните сведения за плащане на данъци от Хераклея Синтика. Няма сигурни сведения какво е предизвикало окончателното напускане на града. В този период на Балканите върлува чумна епидемия, която унищожава 40% от населението и засяга и самия император. Също така това е времето, в което и по поречието на Средна Струма проникват славянските племена. Така приключва след почти 1000 години животът в Хераклея Синтика, от които повече от 700 са на развитие и разцвет.
