Зимните нападения на мечки в нашите планини тази година обяснявахме с меката зима. Много от горските властелини не потънаха в зимен сън поради мекото време и започнаха да бродят, в т. ч. и по села и градове в търсене на храна, което ги изправи срещу хората. Последва разселване на младото поколение, което също създаде конфликтни ситуации. При това говорим вече не само за Родопите, но и за териториите във и около Централен Балкан. По статистиката на Южноцентралното държавно предприятие общо 199 нападения на кафяви мечки са регистрирани на територията на област Смолян през 2022 г., като са унищожени 91 овце, 127 говеда, 11 коне, 55 кошера и 49 пчелни семейства. Издадени са пет разрешения за отстрел на проблемни мечки, но са изпълнени две от тях край Смилян и Триград. Близо две трети от нападенията са на територията на Държавното горско стопанство в Славейно – общо 62, което кара хората да се шегуват, че в местните гори мечките са повече от хората. В района на Триград набезите са 44, а в Смилян – 42.
Обитания
Мечката е традиционен вид за нашите земи, обитавала е практически цялата територия на Балканския полуостров. Приписвали са й сакрални качества, следа от които са останали например в песните и приказките на българите. В народните представи това най-силно и най-едро животно е било символ на мощ, майчинство, благородство, здраве – самата мечка, както и атрибутите й са използвани като лекарство – например при парализа или други страдания до наше време е известно, че трябва да те гази мечка – в буквалния смисъл. Доскоро по панаирите можеше да се види тази необичайна картина – легнал на земята човек и мечката, държана от циганина мечкадарин на синджир, го гази. Прочутите лечебни свойства на мечата мас и досега са причина за бракониерски набези по горите.
iStock
Брой
Според оценката на различни експерти днес в България обитават между 350 и 400 мечки, разпространени основно в Централна Стара планина, Западните и Централни Родопи, Рила, Пирин, Витоша. Отделни индивиди са наблюдавани в Западна Стара планина, Източните Родопи и на други места. Те са защитен вид у нас и отстрелът им се разрешава от министъра на земеделието, но при доказани системни нападения над животни и селскостопанска продукция, както и при риск за хората от поведението на агресивни екземпляри. Исканията и предложенията за издаване на разрешение за отстрел се разглеждат от междуведомствена комисия с участието на представители на РИОСВ, РДГ, ДГС, Областната и Общинската администрация. Русия е страната с най-голям брой мечки – смята се, че числеността им надвишава 100 000. В Урал, Сибир и Далечния изток има селища, където срещата с кафява мечка е обичайно ежедневно събитие. В САЩ има около 33 000 мечки – 30 000 от тях са в Аляска, в Канада са около 25 000.
Инциденти
Увеличаването през последните години на мечата популация в Европа е причина за зачестяването на трагичните инциденти, при които мечки убиват хора. В Италия наскоро мечка уби 26-годишен спортист. Това привлече вниманието към опасността от мечките в населените региони на цяла Европа. Зачестилите нападения на домашни животни и обитавани от хора територии в България отново поставят остро въпроса разгаря ли се войната между мечките и хората?
Според WWF в момента на територията на Европа има общо 10 големи популации и близо 17 000 кафяви мечки. Повече от 7500 от тях живеят в региона на Карпатите и най-вече в Румъния, пише германската обществена медия ZDF. В Западните Балкани и в Скандинавия също има голяма популация на мечки. В България, Гърция и Сърбия има общо между 460 и 660 свободно живеещи кафяви мечки.
Людоедът от Санкебецу
Мечка людоед убива и изяжда най-голям брой хора в японската история. Това се случва през декември 1915 г. в отдалечен селски район на Хокайдо, в селата Санкебецу и Рокузен-сава в окръг Томаме в област Румой. В продължение на месец тя обсажда село Санкебецу и съседната ферма, изяждайки най-малко седем селяни през това време, докато местната полиция и ловци, събрани от цялата област, най-накрая успяват да я застрелят. Въз основа на тези събития е създаден филмът „Жълти зъби“, режисиран от Шиничи Чиба, заснет през 1990 г.
