Питам бай Стойчо дали не е кандидатствал за книгата на Гинес като най-старият работещ сладкар, а той ми отговаря: „Свет голем, може да има и други!”. Заварих го в сладкарския цех да прави шоколадов сладкиш, а съпругата му Венка, която е на 84, винаги е плътно до него. Те са известни сладкари в Благоевград и на тази възраст продължават да работят, въпреки, че вече синът им Валентин и снахата Татяна са поели ръководството на сладкарския бизнес. Бай Стойчо е категоричен, че докато го държат краката и главата, все ще работи. Венка не може и една минута да стои без работа. И двамата са убедени, че ги държи любовта един към друг, която с възрастта се задълбочава, става по-силна. „Господ ни дава здраве, за да се обичаме и да продължим напред”, казва Стойчо и двамата. и се надяват да са заедно до последен дъх.
Стойчо е роден на 22 март 1931 година в село Делвино, Благоевградско. Това е родното село на баща му Тодор, а майка му Санда е от с. Бистрица. Живяли са в една стая осемчленно семейство. Когато Стойчо става на 4 години, родителите му потърсили самостоятелна къща в Горна Джумая близо до Лесничеството. Но преди 1941 година дерето приижда и водата отнася низите и тютюна, който е бил единствения им поминък. Преместват се в друга паянтова къща, която започват да стягат, след като замогват. Стойчо е в сладкарския бранш от 1 май 1947 година. От 16 годишен чиракува в сладкарницата към Окръжния комитет на партията.Тънкостите в занаята научава от майстор Славчо Петров в София, където го изпращат да се учи на сладкарство.
Венка е родена на 3 февруари 1938 година в село Тишаново, Кюстендилско. Имали са голяма къща, с магазин, лимонадена машина, две воденици, перде за сено, хамбар, отделни помещения за коня, кобилата, кравата, голям зимник с тритонна бъчва за сливова ракия. В къщата се побирало седемнайсетчленно семейство, които са живяли заедно, без да се делят. Костадин е истинският баща на баба й Меглена, но загива в Балканската война през 1912 г. Свекърът и свекървата й намират втори мъж от Фролош, който е бил прекрасен баща, казва Венка. Майка й Евдокия и баща й Стоян са се занимавали със земеделие докато им взимат нивите и ги принуждават да се подпишат за създаването на ТКЗС. ”Но в село Тишаново вече няма живот”, казва Венка. Както повечето села, и то обезлюдява и наскоро е научила, че една съседка била разкъсана от вълците, когато връщала овцете от паша. Много й се иска да покаже на децата и внуците си къде е живяла, но се страхува да ги заведе до къщата им. До 7 клас Венка учи в село Църварица. След това една година учи „педагогика”в Благоевград, но през1953 година се налага да прекъсне, защото мъжете били задържани запас, заради войната с Македония, а някой е трябвало да се грижи за стоката. Когато се връща да продължи училището, директорът не я приема, защото е дъщеря на кулак. Започва да учи ръчно плетиво ,след това започва работа в завод „Димо Хаджидимов”, после като сервитьорка в прочутата сладкарница „Малина” в Благоевград и на 4 август 1957 година се сгодява за Стойчо. Видял я на „Стъргалото”-движението от хотел „Волга” до сладкарница „Малина”. Харесал я по походката и пъргавината и вече 64 години са заедно.
Снимка – Стойчо и Венка като млади
Снимка – Танцът на Стойчо и Венка,64 години заедно
През 1962 година и Венка се включва в сладкарското производство заедно с мъжа си, който участва в създаване на сладкарска кооперация. От откриването на хотел „Ален мак” през 1975 година и двамата работят там. Създават прочутата паста „Бачиново”, която кръщават на парка, който им е любим от младостта. Бай Стойчо я измислил заради клиентите, които са търсели по-леки сладкиши с по-малко захар. През месец са правили сладкарски изложби и всеки път добавяли нови деликатеси. Един от най-вкусните им сладкиши беше торта „Гараш”, която са правили с животински мазнини, а не като сега, с маргарин. ХЕИ често ги е проверявало за захарност, масленост, сухо вещество, всичко е трябвало да бъде по стандарт. Правили са сладкиши за Тодор Живков. Когато ходел на лов в Банско, ги вдигали през нощта, за да направят банички от бутер тесто за закуска на Първия секретар. Бойко Борисов му бил охрана и след сладкарите, пръв опитвал баничките. Решил да види кои ръце правят тези вкусни закуски и потърсил майсторите. „Такъв поклон никой не ми е правил, наведе се и ми целуна ръката”, казва Венка. След демократичните промени у нас, семейство Георгиеви правят частен сладкарски цех, където работят и до днес. Една от последните му сериозни поръчки е от АУБ , за чийто празник бай Стойчо прави 15 етажна торта, която с тарга пренасят до университета. Но сега синът му Валентин е станал по-добър по украси на торти за различни видове празници. Старите майстори се гордеят с наследниците си, със снахата и внуците, които ги правят истински щастливи. Живеят и работят заедно и така ще бъде до сто години, казва Венка, пък после каквото дойде.
Снимка – Стойчо и Венка с децата и внуците си
Източник:bezgranitsi.bg
