Преди 34 години 10 ноември беше петък.
На свое заседание Централният комитет на БКП в Бояна освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и фактически в държавата), която той заема цели 35 години. Датата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП, която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата, е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.
В България Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество и се начертава рамка на ново обществено устройство – демократично начало на държавата. Икономическата рамка също се променя от държавно планиране към елементи на частно стопанство. При Горбачов и поетия от него курс за самостоятелност на съюзниците за първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветски ръководител.
В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени две точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало”, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му. На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Още на следващия ден – 18 ноември, се провежда първият свободен митинг, организиран от т.нар. неформални организации, начело с КТ „Подкрепа” и „Екогласност”, на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски”. 34 години от 10 ноември 1989 г. България продължава да е разделена от омразата. Как ще градим модерна държава, ако сме разделени? Националният ни лозунг е: Най-обичам да мразим….