По предложението на МВР да се криминализира употребата на алкохол над 0,5 на хиляда и на въпроса на „Труд news“ дали тази мярка ще задръсти съдилищата, мога да кажа следното.
На първо място, критерият за преценка дали да се приемат или не каквито и да било законодателни промени не бива да бъде потенциала за „задръстване на съдилищата“. Едновременно с това, всяко законодателство трябва да се придружава с оценка на въздействието, включително и върху натовареността на съдилищата, респективно да се предприемат съответни мерки за увеличаване както на броя съдии, така и на администрациите на съдилищата. Това се налага, поради това, че съдилищата, особено в големите градове, вече са претоварени и не разполагат с достатъчен човешки ресурс за решаване на наказателните дела в разумен срок. Този проблем е фактор за неправилно правораздаване, но и за разходи в тежест на държавата за заплащане на обезщетения за неспазване на основното право на обвиняемия или подсъдимия наказателното дело срещу него да бъде решено в разумен срок.
На второ място, алкохолът е психоактивна субстанция, чиято употреба води до промяна в съзнанието, съответно до засягане на способността на водача безопасно да управлява МПС. И това твърдение е валидно дори в случаите, в които се касае за много ниска концентрация – до 0.5 на хиляда. Именно, поради тази причина много държави в Европа прилагат абсолютен нулев толеранс към всички групи шофьори (Чешка република, Унгария, Румъния, Словакия). Други пък прилагат нулев толеранс за определени групи шофьори – младите и професионалните шофьори (Германия, Италия, Литва, Латвия и др.).
Едновременно с това, дали определено поведение да бъде въздигнато в престъпление или в административно нарушение се преценява с оглед степента на неговата обществена опасност, като винаги се спазва принципът, че наказателната репресия следва да се използва, когато не съществува друга по-лека по вид отговорност, която може да бъде ефективна.
Нашият законодател е приел, че управлението с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда е с особено висока степен на обществена опасност, тъй като тази концентрация отговоря на втора степен алкохолна интоксикация, която се характеризира със силно изразена психомоторна възбуда и дезориентация. И този подход е правилен, тъй като отразява степента, в която водачът в това състояние е опасен за безопасността на движението по пътищата.
Да се криминализира управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда би противоречало на основни правни принципи, включително и този, според който наказателното право следва да се използва като последна мярка, когато другите по – леки мерки се оказват неефективни. Тук обаче трябва да се наблегне на анализа защо другите мерки са неефективни. И причината рядко е размерът на наказанието, а по-скоро се състои в това, че то не се прилага изобщо, не се прилага своевременно или не се прилага правилно.
Трудно е да се отговори и на въпроса дали е възможно да започнат масови откази от каквито и да е проби – полеви или лабораторни изследвания. Тази преценка може да се направи едва, когато има данни за потенциално наказание, което ще се предвижда.
Така или иначе, отказите за изпробване рядко са от полза за водачите. Първо, наказанието е много високо – 2000 лв. глоба и 24 месеца лишаване от право на отказалия проба да управлява МПС. От гледна точка на съдебния контрол, много рядко тези наказания се отменят. Тоест, конкретно когато се касае за отказ за изпробване за установяване концентрацията на алкохол, а и употребата на наркотични вещества, наказанието е ефективно, тъй като се налага и се изпълнява. Поне по отношение на лишаването от право. Второ – последните промени в НК предвидиха наказателна отговорност за отказ на водач да бъде изпробван за установяване концентрацията на алкохол и употребата на наркотични вещества, когато е бил наказан за същото деяние по административен ред.
