Днес е Гергьовден, празник на храбростта и на българската армия. Имен ден празнуват всички българи с имената Георги, Ганчо, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и производните им. На тази дата отбелязваме и Деня на овчарите.
Свети Георги е мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В това отношение Св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои – демиурзи, които унищожават чудовища.
В традицията Св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.
След Великден Гергьовден е най-големият пролетен празник за православните. Защото е на 6 май – в разгара на пролетта, се нарича още Зелен Георги (или Цветен Георги). Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги.
Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.
Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: „Св. Георги обикаля нивите“, „Здравец за Гергьовден“, „Венец за агънцата“. На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След като се обядва, се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.
Някъде момите вадят от бял котел с вода. В него предварително се оставят да пренощуват пръстени, гривни или китки. Девойките наричат коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има обичай за събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.
Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки – това са практики със соционормативн характер. Първите две са от инициален тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.
Гергьовден се отбелязва и като Ден на храбросттта и празник на Българската армия. Първоначално съществуват две чествания – на Деня на бойната слава и на Деня на храбростта и победите.
На 1 януари 1880 година княз Александър I Батенберг издава Указ №1 за учредяване на военен орден „За храброст“, с който се удостояват героите от бойното поле. С Указ №5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
През войните в периода 1912- 1918 г., в бойни условия, този празник продължава да се отбелязва с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. Тържеството завършва с военен парад.
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната слава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година).
През 20-те години на миналия век празникът се отбелязва заедно с Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовден през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия на 6 май е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, която остава до промените в политическото устройство у нас през 1989 г.
Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август – ден на решителните боеве при Шипка през 1877. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на Министерски съвет № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.
