Самородният талант, владеещ няколко инструмента, е обожаван от студентите си и е на всички събития на българската общност в САЩ. „Което си идва отвътре, от душата, ти го отдаваш на хората – казва Румен. – Тук, в „Бъркли“, колеги, завършили висши музикални училища, не могат да повярват, как те – ужким образовани, пък един студент нямат. А аз, без висше музикално образование, имам толкова много студенти… “
До началото на пандемията Румен Сали Шопов е любим преподавател в престижната академия „Бъркли Джаз Консерватори“ – едно от двете най-елитни висши училища по музика, заедно с „Джулиард“ в Ню Йорк. Студентите го обожават и го следват като Бог. Днес той си има частна школа – в дома си в Бъркли. Зададат ли се български събори, фестивали, празници, Румен е навсякъде, където са нашенци. А те приветстват с любов виртуозния музикант и един от стълбовете на българщината от другата страна на Океана. Мултиинструменталистът е цар на всички ударни и струнни инструменти, плюс кларинет. Роден е в Гоце Делчев, на 10 години вече е виртуоз на тъпани и барабани и започва да свири по сватби. „Яаа, какво малко детенце, а пък как добре чука на барабанчетата“, чудят се хората. От малък вади много добри пари.
На 12 години свири в читалищен състав с деца от дома за сираци. „Чуках на тарамбука и като видях тамбура, направо откачих, нещо ми стана. Казах си: не, аз този инструмент трябва да го науча и толкоз“, спомня си той. На 13 години свири без учител, на 14 става добър и на тамбура, но на сватбите го викат повече като тъпанджия, барабанист, певец, китарист.
Едва 15-годишен, през 1976-а е вече в Неврокопския ансамбъл като солист, музикант и концертмайстор. Години наред води всякакви групи и участва на всевъзможни културни събития, организира фестивали, а към него валят хонорари от ансамбъла, от сватби, ресторанти. Емигрантството му в Америка започва не по негова воля с една абсурдна трагикомедия. Един ден в кметството в Гоце Делчев пристигат няколко американци, дошли специално при него на уроци. Дават на Румен стая в читалището да ги учи на кларинет, акордеон, тамбура, тъпан. Американците започват да ходят в Гоце Делчев всяка година. След промените за музикантите настават лоши времена – намаляват сватбите, ресторантите са празни. По това време синът му учи в Широка лъка и той, виртуозът на куп инструменти, се захваща с тежка физическа работа на строеж в Португалия, за да издържа момчето си.
След 10 месеца американците звънят, че ще ходят отново в Гоце Делчев. Разбират, че Румен е в Португалия. „Как е възможно такъв виртуоз да излива бетон?! “, изумени са феновете му. Веднага му звънят: „Идвай в Америка, ние ще уредим всичко, ще станеш звезда“. След 2 седмици те отново пристигат, с цяла папка документи. Румен кандидатства за американска виза на 17 септември 2001 г. – няколко дни след атентатите с кулите близнаци в Ню Йорк. Казва си, че няма шанс за виза. В посолството обаче явно са впечатлени, че като солист и концертмайстор в Неврокопския ансамбъл е обиколил цяла Европа и Канада, но не се е възползвал от това, за да емигрира, и му издават специална виза – като артист. След 4 месеца в Америка той губи баща си и майка си и се връща в Родината. Стои няколко месеца, няма работа, няма пари – и обратно в Калифорния. Решава вече да е сериозен преподавател в академията в Бъркли, дава частни уроци и майсторски класове в дома си.
В академията преподава балканска музика, но най-вече българска. При него ходят студенти кларнетисти, тромпетисти, саксофонисти, а той свири и на бузуки, ууд, акордеон… Чужденците са луди по българските ритми. „Когато някой чуе веднъж българската музика, и дотам – влюбва се в нея! – пали се музикантът. – Знаеш какво е мерак. Като се влюбиш, лесно ли излиза този мерак? “ След пандемията разбира, че академичната работа не е за него и решава да напусне „Бъркли“. Та кой може да върже волната душа-птица на Румен Сали в една учебна стая?… Дай му да пътува по концерти, фестивали, да води уъркшопи, майсторски класове, да открива и развива млади таланти… А студентите му го последват – започват да ходят на уроци при него. Приспособил е големия си хол в къщата си в Бъркли за занятия, с уредби и всичко необходимо. Отделно води уроци онлайн по zoom. Дава уроци и по „наше си, българско пеене“ ,предава bg voice.bg .
Музикантът виртуоз с буйна кръв и голям патриот е един от най-желаните гости на българските сватби, събори, фестивали и национални празници в Щатите. Сега, когато е напуснал академията и е свободен да разполага с времето си, е неудържим. „Имам си български оркестър, с който свирим за наши си хора. Дали ще е Чикаго, или Лос Анджелис, няма значение, аз съм навсякъде. Свиря и с турци, гърци, но има ли български празник, съм там, а другите да чакат на опашка“, смее се Румен.
На Великден свири в Лос Анджелис. През октомври е на фестивала „Тъпан бие“ във Финикс, Аризона, и на български празник на храната в Сан Диего. Скоро, пак в Сан Диего, е „Балкан фест“, на който е артистичен директор. На 3 и 4 май е на ромския фестивал „Едерлези“, на който също е артистичен директор. Не брои поканите за сватби и други събития. Междувременно организира и кетъринг, като доставя храна в офиса на „Майкрософт“ и на конференции в Сан Франциско, и посвирва, ако поискат това от него. Едно от любимите му занимания е да открива и развива таланти от малки, както навремето са направили с него. И задължително българчета. Наскоро на един концерт в Сиатъл видял едно много талантливо българче – Георги Тороманов. „Преподавам му уроци по zoom, много бързо напредва“, споделя той.
Като един от големите си успехи определя това, че често печели грантове от различни фондове – финансират го, за да обучава талантливи деца и студенти без финансови възможности; да провежда уъркшопове, майсторски класове, фестивали. Сали е било първото му име, в неговото ромско семейство говорят на турски, а не на цигански. При насилствената смяна на имената го прекръщават на Румен, но в Америка често се обръщат към него с ромското му име Сали, и така става известен като Румен Сали Шопов.
В градчето Бъркли, което е на 10 минути с кола от Сан Франциско, живее във фамилна къща с двор. По време на пандемията решава да вдигне още един етаж с два апартамента, които отдава под наем в Rbnb. В дома му мирно съжителстват трите религии – християнство, ислям и юдаизъм. Съпругата му Шира Сион е американка от еврейски произход и в дома им се празнува всичко – Коледа, Великден, Ханука, Байрам. Шира е талантлива певица и води вокална група „Китка“ в щата Оукланд, с която обикалят целия свят, имали са концерт и в НДК заедно с „Мистерията на българските гласове“. Видяла го как свири на една Балканска Нова година в Сан Франциско, влюбила се от пръв поглед и в музиката му, и в него. Вече 12 години са заедно.
Шира говори на приличен български език. Как я е мотивирал да го научи? „Не всички българи карат жените си чужденки да говорят на български, но при нас трябва“, лаконичен е Румен.
Синът му Ангел е предпочел да остане в Пловдив, а Румен му купил място близо до града и му вдигнал хубава къща. Там Ангел живее с жена си и е дарил Румен с внук, също Румен, на 10 години, и с внучка Адира – на 3.
Ангел учи тамбура в Широка лъка и завършва Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив, също с тамбура. „Синът ми е и един от най-големите цигулари в България, свири и на пиано“, казва с гордост бащата. Ангел е защитил докторантура в академията в Пловдив, също по тамбура.
Тайната надежда на бащата е Ангел да отиде да живее със семейството си при него в Бъркли, затова вдига още един етаж. Отделно преустроява два гаража в двора за звукозаписно студио, в което се надява да работят двамата. Ангел отива по Коледа, посвирват тук-там, стои един месец, обаче не му харесва и се връща в Пловдив.
Дъщерята Стефка е при него в Сан Франциско. Тя е талантлива танцьорка и е съсобственик и президент на предприятие за медицински изделия. Омъжена е за българин и е дарила Румен с 2 внучки. Голямата, Еролина Камбурова, е завършила дизайн и театър в Университета на Калифорния в Дейвис. По-малката Салина, кръстена на него, е в същия университет.
Когато губи родителите си, Румен 5 години не си ходи на Гоце Делчев – мъка му е да гледа празна къща. Сега вече пътува всяка година за рождения си ден през юли. Бащината му къща стои празна, а той е оставил ключа на сестра си, та като ходят гости от Америка в Гоце Делчев, да живеят там.
„Връщам се в България, да заредя батериите – казва той. – Сега обаче имам две родни места – Гоце Делчев и Пловдив, при сина ми. “ Не съжалява, че е напуснал престижната академия „Бъркли“, мечта на много музиканти. „Имам време, време имам, това е най-важното – казва той. – През юли ще стана на 64 и съм осъзнал, че здравето и времето са ми най-ценни. “
