Сирница или Сирни Заговезни, наричан още Прошка или Прощални заговезни, е последният голям празник преди началото на Великденските пости според традициите в България. Той няма фиксирана дата и се отбелязва винаги в неделя, седем седмици преди Великден. През 2026 г. празникът се чества на 22 февруари и поставя началото на 49-дневния пост.
Най-важният обичай е взаимното опрощение. По-младите посещават по-възрастните си роднини, правят три поклона, целуват ръка и изричат „Прощавай“, а отговорът е „Простено да ти е“. Така се символизира духовното пречистване преди постите. По традиция се поднасят малки дарове, а благопожеланията са за „леки пости“ и „сладки заговезни“.
С празника са свързани и ритуали с огън, които символизират пречистване и ново начало. В много населени места се палят големи клади, които хората прескачат за здраве, а младежите обикалят с факли, за да прогонят злото и да осигурят плодородие. Тези огньове са познати с различни имена, като „оратник“, „пълелия“ или „ойлалия“.
Празничната трапеза включва млечни храни, яйца и задължително бяла халва. Един от най-обичаните обичаи е „хамкането“, при което децата се опитват да захапят парче халва или яйце, вързано на конец, без да използват ръце. Ритуалът носи пожелание за здраве, плодородие и благополучие през годината. Отец Ириней Митов, познат на мнозина като „свещеника тиктокър“, напомни по НОВА, че прошката не е въпрос на настроение, а на осъзнат избор.
„Прошката не е емоция, тя е решение да не храним злото в себе си“, казва духовникът. Според него Сирни Заговезни е „последният звънец“ преди поста – моментът, в който човек трябва съзнателно да остави обидите зад гърба си и да поиска прошка от ближните си.
Отец Ириней подчертава, че предстоящите седем седмици не са просто хранителен режим, а постът е време за духовно пренареждане, за ограничаване не само на храната, но и на думите, гнева и гордостта. „В свят на свръхконсумация това е шанс за вътрешен ред и мярка“, допълва той.
