Снимка: Архив
Независимо че броят на имотните сделки намалява, а пазарната еуфория от присъединяването към еврозоната вече премина, цените на жилищата в България не се успокояват, а напротив – ръстът им през първото тримесечие на 2026 г. дори се е ускорил. Това показват данните на НСИ.
На тримесечна база повишението на цените е с 6,2% – едно от най-големите изобщо за последните години. Сравнението показва, че само веднъж – през първото тримесечие на 2024-а, поскъпването е било с такива мащаби.
Тогава ръстът на цените на жилищата е бил 7,1% в сравнение с предходното тримесечие. Напоследък то е устойчиво под 5%, а в края на миналата година дори падна до 0,3%.
Годишният ръст на цените също се ускорява – стига 14,8%, а в края на миналата година бе паднал до 12,6%.
В края на 2025-а се появиха много прогнози, че предстои успокояване на имотния пазар и че в крайна сметка годишният ръст на цените ще падне до едноцифрено число. Засега това не се случва, като причината трудно може да бъде намерена в шестте най-големи града, където по принцип са най-многото сделки и най-високите цени.
Например в София, Варна, Пловдив и Бургас поскъпването на тримесечна база е максимум 5,9%, а в Русе и Стара Загора дори има поевтиняване в сравнение с края на миналата година, макар и съвсем леко – съответно с 1,6 и с 2,1%.
Данните на Агенцията по вписванията за броя на имотните сделки показват, че за времето между януари и март в България са сключени 38 154, което е намаление с цели 15% спрямо година по-рано. Независимо от тези трендове обаче лихвите по ипотечните кредити у нас продължават да са едни от най-ниските в Европа. Има и ръст на договорените ипотеки, което показва, че делът на покупките на жилища с банков заем се увеличава.
От друга страна, разходите за труд, строителни материали и най-вече скъпите терени очевидно поставят долна граница на себестойността, под която поне новото строителство няма как да слезе. Това е основната причина цените на
жилищата да се задържат високи.
