Българската православна църква отбелязва на 7 януари Ивановден, когато се чества паметта на свети Йоан – последният старозаветен пророк, кръстителят на Исус. Йоан е наречен още „предтеча“, защото предрича идването на Христос на земята. Той се ражда половин година преди Исус Христос, а започнал да проповядва, когато навършил 30 години.
Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Едва 34-годишен той е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа.
Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек. Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнство на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: „Покайте се, защото се приближава царството небесно“.
В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на водата, осветената предишния ден (Богоявление, или Йордановден).Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. Още в ранни зори в къщата се донася прясна вода, пълнят се големи съдове и в тях се измиват децата, за да бъдат здрави. Светецът се смята и за покровител на кумството, ето защо се ходи на гости у кумовете. Кумците носят почерпка, която включва месо, вино и хляб, най-често кравай.
По последните данни от Националния статистически институт (НСИ) на Ивановден имен ден празнуват близо 330 000 българи.
