На 3 февруари Православната църква почита свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица.
Според легендата Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил. Според фолклорната традиция днес е зимният Симеоновден. Лятното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Тогава празнуват и носещите това име. Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата, се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата. Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“. В народната памет 1, 2 и 3 февруари се наричат Вълчи празници,Трифунци или Мратинци.
Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Зимният Симеоновден е познат още като Стар Симеон. Последният трети ден от празнично-обредния комплекс Трифунци също е свързан с отбелязване на прехода от зима към пролет, изключително важен за дедите ни преход, защото ги изхранвала обработваната от тях земя, а празникът бележи и началото на новата стопанска година.
