Народните представители се отказаха от идеята да замразят собствените си заплати и запазиха действащия механизъм за автоматично увеличение на възнагражденията си на всеки три месеца. Решението беше прието почти единодушно по време на обсъждането на промените в правилника на Народното събрание, като „за“ гласуваха 143 народни представители, един беше „против“, а въздържали се нямаше.
Според действащите финансови правила основната депутатска заплата е равна на три средни работни заплати в обществения сектор по данни на Националния статистически институт. Размерът ѝ се актуализира на всяко тримесечие според последните статистически данни. Освен основното възнаграждение депутатите получават и допълнителни средства за участие в комисии и други дейности.
Заплатите на министрите и премиера също зависят от депутатските възнаграждения. Министрите получават с 30% повече от народните представители, а премиерът – с 55% над депутатската заплата. Въпреки приетите промени, народните представители все още могат да решат да замразят възнагражденията си чрез Закона за държавния бюджет.
Управляващото мнозинство прие промени в правилника на Народното събрание, с които според опозицията се отслабва парламентарният контрол върху правителството. След продължило повече от 11 часа заседание депутатите одобриха текстове, които дават възможност на министрите неограничено да отлагат отговорите си по време на парламентарния контрол.
Досега членовете на кабинета имаха право най-много два пъти да отложат устен отговор на депутатски въпрос при уважителни причини като болест, командировка или неотложни ангажименти. Новите правила премахват това ограничение. Освен това, ако депутат отсъства повече от веднъж, когато трябва да получи отговор, министърът вече ще може да изпрати писмено становище вместо да се яви в пленарната зала.
Отпада и изискването министър, който не е отговорил в срок, лично да обяснява причините пред парламента. Въвежда се и ограничение за задаване на въпроси, които повтарят или наподобяват вече отправени питания. Премахнато е и задължението внесените въпроси да получават писмен отговор след разпускането на Народното събрание.
Очаквано от опозицията разкритикуваха промените. Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ заяви, че тези промени имат за цел да направят парламентарния контрол по-удобен за изпълнителната власт.
Атанас Славов от „Демократична България“ предупреди, че с предложените промени се ограничават механизмите за надзор над управлението. Управляващите обаче защитиха идеите си с аргумента, че те ще подобрят работата на парламента и няма да отслабят контрола над министрите.
Съществени изменения бяха направени и по отношение на временните парламентарни комисии. Вече ще са необходими подписи от 48 депутати за създаването на такава комисия, докато досега това можеше да стане и само с искане от една парламентарна група. Според мнозинството новото правило ще насърчи диалога между опозиционните сили, но според опозицията ще затрудни разследването на важни казуси.
Сред останалите промени е отпадането на забраната председателят на парламента едновременно да води заседание и да участва в дебатите. Отпада и задължението на председателя да свиква веднъж месечно координационна среща с председателите на постоянните комисии.
Комисията по конституционни и правни въпроси вече остава само такава по правни въпроси. Освен това се закрива досегашната самостоятелна комисия по демографската политика, децата и семейството, а проблемите на демографията минават към комисията по труда и социалната политика, която трябва да засяга всички комисии.
Други важни промени в правилника за работа на парламента са:
- броят на зам.-председателите на комисии, които досега можеха да бъдат максимум четирима, се намаляват до най-много трима;
- председателят на парламента може да предлага точки в дневния ред при изключителни случаи, без да се допитва до председателския съвет;
- отпадна възможността опозицията да предлага изслушвания в първата сряда на месеца;
- забранено беше да се прави коментар по декларации, направени от парламентарната трибуна (предложение, дошло от „Възраждане“);
- председателят на парламента няма да разпределя за разглеждане законопроекти, внесени от депутати, когато предварителната оценка на въздействието не съответства на методиката, приложена към правилника;
- постоянните комисии ще разглеждат законопроектите не по-рано от 48 часа от разпределянето им, а досега срокът беше поне 72 часа;
- съкратен беше от 7 на 3 дни срокът, в който депутатите трябва да получат доклада с резултатите от изслушването на кандидати за членове на органи, избирани от Народното събрание;
- главният секретар на Народното събрание, който ръководи администрацията му, вече няма нужда да бъде юрист с придобита юридическа правоспособност, а е достатъчно да има магистърска степен, без значение с какво образование. /banker.bg
