България, Турция и Румъния да обединят военноморските си сили в общ флот на НАТО в Черно море. Целта е да противодействат на Русия, която в момента е пълновластен господар на морето. Тази идея отново си пробива път в НАТО, след като веднъж бе отхвърлена през 2016 г. Тогава предложението дойде от румънския президент Клаус Йоханис като отговор на руското завладяване на Крим и увеличаването на руския Черноморски флот. България и Турция обаче я отхвърлиха. А тогавашният български премиер Бойко Борисов обяви, че иска да вижда в Черно море платноходки, а не бойни кораби.
Създаването на общ флот на трите държави от НАТО в Черно море като начин за спиране на Русия отново е актуално. То е включено в доклад на британския лорд Марк Ланкастър (член на британския парламент и бивш държавен министър на въоръжените сили) до Комитета по отбрана и сигурност на парламентарната асамблея на НАТО. Идеята е била обсъдена на срещата на върха на Алианса във Вилнюс. Заради възможностите си водеща роля в този флот ще играе Турция, като така ще се избегнат ограниченията на Конвенцията от Монтрьо, подчертава лорд Ланкастър. Според подписаната през 1936 г. конвенция военни съдове на държави, които не са черноморски, могат да пребивават в Черно море не повече от 21 дни.
Допълнително тя дава право на Турция да затвори проливите (Босфора и Дарданелите) в случай на война, в която не участва. Именно по тази конвенция Турция не допуска бойни кораби да преминават Босфора след 24 февруари 2022 г., когато Русия нападна Украйна. Последният кораб на НАТО, пребивавал в Черно море, е френската фрегата “Оверн”, която напусна Босфора през януари 2022 г. Благодарение на конвенцията Турция ограничи и руския Черноморски флот, като не допусна Русия да вкара нови кораби в Черно море. В началото на войната Москва разполагаше с 50 плавателни съда в черноморската си флотилия според официални данни. По твърдения на Украйна 18 от тях са унищожени или извадени от строя, включително флагманът “Москва”, който бе потопен след украински удар. И само с 30 кораба в Черно море обаче, Русия разполага с най-силния флот в него. Москва има и 6 подводници в басейна на Черно море. За сравнение Българските военноморски сили имат на въоръжение две фрегати, които се нуждаят от модернизация, две корвети и миночистачи и минни ловци. Румънският флот е малко по-голям, но и той не надхвърля 18 военни кораба според официални данни.
За компенсиране на руското влияние в Черно море и САЩ приеха закон за сигурността му, който предвижда значително усилване на способностите на държавите от НАТО, които имат бряг на морето. За нуждата да се намери начин за заобикаляне на конвенцията от Монтрьо загатна и министърът на отбраната Тодор Тагарев. “Независимо от конвенцията от Монтрьо, България трябва да осигури възможност на нашите съюзници да ни помагат за сигурността в Черноморския регион с разузнавателни средства и средства за ефективно въздействие”, каза той в началото на юли на среща с българските военни аташета.
“Виждаме една агресивна политика на Русия, която се опитва да предотврати износа на украинско зърно”, коментира пък вчера Тагарев, след като в края на миналата седмица руски боен кораб спря и инспектира турския търговски “Сукра Окан”, който е пътувал към украинското пристанище Измаил. Руснаците са открили стрелба и впоследствие са се качили на търговския кораб, като инцидентът е станал срещу бреговете на България, но извън териториалните ни води
“Има рискове и обсъждаме възможности за действие, ако нещо такова се случи в нашите териториални води”, коментира още Тагарев вчера. Той обаче не уточни как Българските военноморски сили биха могли да противодействат. Рискът подобни “пиратски” нападения от страна на руски военни кораби да се пренесат и в българските води не е малък. Още повече че след инцидента със “Сукра Окан” на търговските кораби, които искат да натоварят украинско зърно, бе препоръчано да плават само в териториалните води на членките на НАТО – Турция, България и Румъния. Тракерите за търговско корабоплаване показаха увеличаване на корабите именно покрай бреговете на трите държави от НАТО.
Военни конвои на НАТО, които да охраняват търговските кораби, също са сред обсъжданите идеи. Това е предложение на адмирал Джеймс Ставридис, който доскоро командваше въоръжените сили на НАТО в Европа. Според него това трябва да е мисия, която се ръководи от военноморското командване на Алианса в Неапол. Проблем обаче е допускането на бойни кораби през Босфора и дали Турция ще се реши да пропусне съдове на НАТО. Алтернатива е именно турският флот да осигури безопасността на търговските кораби, а президентът Реджеп Ердоган се закани през юли, че неговите бойни кораби ще охраняват зърнения коридор, след като Русия се изтегли от сделката. Засега обаче не се наблюдава засилване на присъствието на турски бойни кораби по търговските маршрути. А единствената предприета от НАТО мярка е засилване на въздушното наблюдение и охрана чрез изтребители от Гърция и Турция.
в.24 часа
