Снимка: ИИ
Днес православните християни отбелязват един от големите Богородични празници – Рождество на Пресвета Богородица, известен още като Малка Богородица. На този ден Църквата почита раждането на света Дева Мария – майката на Иисус Христос и Божията майка.
Рождество Богородично е сред основните Богородични празници в православния календар наред с Въведение Богородично на 21 ноември, Благовещение на 25 март и Успение Богородично на 15 август.
Йоаким бил добродетелен и заможен човек. Заедно със съпругата си Анна години наред се молел за рожба. Анна дала обет пред Бога, че ако бъде дарена с дете, ще го посвети на Него.
Молитвите им били чути и те се сдобили с дъщеря, която нарекли Мариам – име, познато днес като Мария. Родителите ѝ я отгледали с много обич, а когато навършила три години, изпълнили обещанието си и я завели в Йерусалимския храм.
Църквата обикновено почита светците в деня на тяхната смърт, но Дева Мария и свети Йоан Предтеча са сред изключенията заради изключителната им роля в историята на спасението на човечеството.
Традиции и обичаи
На Малка Богородица майките са на особена почит. Денят е повод за благодарност, уважение и грижа към тях. Според народната традиция добро и благородно дело е жените да дадат милостиня или да помогнат на човек в нужда. Вярва се, че така в дома ще има благополучие, радост и детски смях.
Празникът се приема като свещен и според народните вярвания не е подходящо да се извършва тежък физически труд. Избягват се усилената работа у дома и в двора, включително чистене и други натоварващи дейности.
В миналото жените стриктно спазвали и забраната да използват ножици и игли, както и да шият или бродират. Народните вярвания свързват Малка Богородица и с времето. Силната роса на този ден се приема като знак за богата реколта от гъби и горски плодове, а южният вятър предвещава топла есен.
