С едноминутно мълчание събралите се на паметника „Булаир“ Кюстендил почетоха паметта на героите и мъчениците на Априлската епопея от 1876 година.
Венци и цветя в знак на признателност бяха поднесени от областният управител инж. Александър Пандурски, кметът на община Кюстендил инж. Огнян Атанасов, зам. – кметовете Кристиян Иванчов и Бойко Клечков, председателят на Общински съвет Димитър Велинов, представители на Архиерейско наместничество Кюстендил депутати, общински съветници, представители на политически партии и организации, граждани.
На 20 април 1876 година по стар стил (1 май по нов стил) преди 148 години гръмва първата пушка на Априлското въстание. Предците ни „вдигат глава“ срещу цяла империя, в името на свободата на България.
Макар и неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. В основата на въстанието е т.н. Гюргевски революционен комитет, в който влизали Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов и други.
Трескавата подготовка правела впечатление на местните османски власти. Сигурна информация за “предприятието” обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.
Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките, Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото “Кърваво писмо”. То е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал петчасовия път от Копривщица до Панагюрище само за два часа.
От 95 въстанали села и градчета, участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои.