Еротиката рядко се появява там, където я търсим. Тя не живее в свещите, бельото или специалните поводи, а в дребните жестове, които носят усещане за живот. Когато мислим за еротика, често я свързваме със секса, но двете не са едно и също. Сексът е действие, а еротиката е състояние на ума, присъствие и внимание. Тя е начин да се чувстваме живи и не само в леглото.
Еротичното е онзи фин ток, който минава през всекидневието ни, когато сме свързани със сетивата си. В аромата на кафе сутрин, в начина, по който се обличаме за себе си, не за погледа на другите, в това да усещаме кожата си, когато водата докосва раменете ни, в масажа, независимо дали е лечебен или отпускащ. Това е способността да превръщаме обикновеното в красиво, защото го преживяваме с пълно внимание.
Обикновено в ежедневието ни всичко се случва по график – ставаме, бързаме, работим, готвим, чистим, подреждаме, заспиваме. Еротиката изчезва не защото нямаме желание, а защото губим усещането за живот. Когато сме прекалено изморени, усещаме се тревожни или дистанцирани от себе си, желанието също се отдръпва. Тялото може да е тук, но усещането не е. Еротиката е това, което го връща. Тя е нещо много по-дълбоко от възбуда. Една жена може да не прави секс, но да е изключително еротична, защото излъчва живот, топлина и присъствие. Същевременно може да има сексуален контакт, но без никаква еротика в него.
Когато позволяваме на еротичното да бъде част от ежедневието, ние не просто обогатяваме отношенията си, а и начина, по който усещаме себе си. Това не означава да сме постоянно провокативни, а да сме съзнателни и да не изключваме сетивата си. Да усещаме материята на дрехите, вкуса на храната, ритъма на дишането. Тази осъзнатост е форма на грижа – тя ни напомня, че сме живи, че тялото ни е повече от инструмент, а е източник на удоволствие и познание.
Еротиката също така е мост между нас и другия. В двойката тя поддържа любопитството живо. Онова ненаситно желание да опознаем отново човека до себе си. В дългите връзки често страстта избледнява не защото любовта е изчезнала, а защото изчезва играта, загадката, лекотата. Еротиката е това, което ни връща в играта, но не непременно чрез действия, а чрез поглед, тон и докосване, пише puls.bg.
Когато я подхранваме, ние подхранваме и креативността си. Вътрешната ни енергия се движи по-свободно, мислите стават по-ясни, а настроението по-светло. Неслучайно хората, които умеят да живеят еротично, с наслада и внимание към детайла често са и по-устойчиви на стрес, по-малко тревожни и по-отворени към промяна.
Да пазим еротиката в ежедневието е като да поддържаме малък вътрешен огън. Невинаги гори силно, но е важно да не го оставяме да угасне. Понякога това означава просто да си позволим пет минути тишина с чаша чай. Да се погледнем в огледалото с нежност, а не с критика. Да си купим цвете, да танцуваме боси, да дишаме по-дълбоко.
Еротиката не е лукс. Тя е форма на жизненост и когато я има, животът има вкус.
