Държавата да разработи целеви програми за здравна профилактика в сертифицирани балнео и СПА центрове, които гражданите да ползват по линия на Здравната каса под формата на ваучери. За това се обявиха от Българския съюз по балнеология и спа туризъм и Министерството на туризма по време на Десетия юбилеен годишен конгрес на организацията в Пампорово, който е посветен на нарастващия потенциал на здравния туризъм и българските климатични дестинации.
“Ваксините са важни, но превенцията не се изчерпва само с ваксини. Балнео и спа туризмът е част от здравната превенция и профилактика. И Министерството на здравеопазването трябва добре да помисли дали инвестицията в тях ще остане само на хартия“, каза председателят на съюза д-р Сийка Кацарова. Тя посочи, че много други държави имат целеви инструменти под формата на ваучери, програми или в рамките на здравните осигуровки на гражданите, които дават достъп до балнеопрофилактика.
По думите ѝ в това отношение българите са дискриминирани. Причината е, че действащата програма на НОИ за профилактика в балнеоцентрове обхваща едва 45 000 души годишно и достъпът до нея е труден, защото бюджетът ѝ свършва бързо. По линия на НЗОК пък гражданите имат достъп само до рехабилитация в болнични условия, когато вече са болни. Тя даде пример, че германските граждани вече имат достъп през здравните си осигуровки до сертифицирани български балнео и СПА центрове, а българските граждани – не.
Още по темата:
Немска здравна каса започва програма с 4 наши спа курорта за рехабилитация на германски туристи
“Всички европейски държави имат в здравните си политики програми, свързани с профилактика и превенция на здравето, тъй като по този начин си спестяват разходи за здравеопазване. Проучване на германската СПА асоциация показва, че 1 евро инвестирано в профилактика и превенция, спестява 7 евро от здравеопазване. У нас също има добри стратегически документи, но всичко е само на хартия“, коментира Кацарова.
Тя даде пример, че във Франция осигурените имат право на триседмичен престой в техните термални курорти чрез здравната си осигуровка. В Италия имат право на 2 седмици, като се покриват 90% от терапиите в центъра и някаква сума за нощувки. В Словакия също се покриват програми за профилактика на социално значими заболявания за поне 2 седмици със здравни осигуровки.
У нас също текат разговори да се осигури някакво финансиране за такава профилактика, но засега няма нищо сигурно. Зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева съобщи, че по отношение на бюджета за следващата година ведомството има амбицията парите за реклама да са повече и да защити пред Министерството на финансите бюджет за ваучери за туризъм, в това число и за здравна превенция. Относно ваучерите ще е необходима по-задълбочена дискусия с Министерството на финансите, според което този инструмент се явява непозволена държавна помощ за бизнеса, обясни Георгиева.
Затова тя посочи, че се търсят варианти балнео услугите да се ползват по линия на НЗОК от всеки здравно осигурен гражданин, както е в другите държави-членки на ЕС. Идеята е да се фиксира определена сума, която да покрива медицинските процедури – по подобие на помощта от 200 лева за работещи на първа линия в пандемията при настаняване в държавни почивни бази.
Кацарова даде пример, че в Германия здравните вноски покриват медицинските процедури и малка сума от нощувката, а останалото се доплаща от хората. По думите ѝ германците минават на всеки три години през такава профилактика, за да се поддържат в добро здраве и трудоспособни.
“Без държавна подкрепа и използване на европейски средства няма как да сме конкурентоспособни. В момента у нас няма нито лев, заделен за подпомагане на балнеологията по Плана за възстановяване и устойчивост, докато в Унгария има 230 млн. евро за инфраструктура за подпомагане на общини, които искат да развиват този вид туризъм“, посочи Кацарова.
