Да надникнеш в човешкия мозък, макар и през дигитален образ, да имаш зад гърба си стотици спасени човешки животи и в същото време да смяташ, че все още знаеш твърде малко, за да се наречеш добър лекар. Така мисли за себе си доц. Росен Калпачки. Той е началник на Клиника по нервни болести към УМБАЛ “Света Анна” – София. Това е човекът, който създаде Центъра за лечение на мозъчно-съдови заболявания в болницата, в който се поемат изключително тежки случаи от цялата страна. Неотдавна там бе спасен животът на бременна 37-годишна жена с инсулт, без да бъде увреден плодът.
„Познавате ме, разговаряте и пишете за мен не защото съм голяма ценност, а защото имам отлични колеги с които постигаме успехите”. Така естествено, без никаква поза той дава да се разбере, че хората до него са тези, на които разчита, на които благодари и които уважава заради професионализма им.
Доц. д-р Росен Калпачки е роден на 20 ноември 1970 г. в Благоевград.
През 1996 г. завършва със златен медал средното си образование, а след това и Медицинския университет в София. По думите му става лекар някак си случайно. „Родителите ми не са медици, обикновени хора са, нямаме лекари и в рода. Самият аз не бях мислил за такава стъпка. Увличаше ме химията, бях печелил много олимпиади като ученик, разказва пред clinica. bg доц. Росен Калпачки. В онези години успехите на златните медалисти от олимпиади се признаваха за издържан кандидатстудентски изпит, държеше се само задължителният политически изпит. Като отидох в София обаче, се записах в Медицинския университет. Стана абсолютно случайно. Дори нямам обяснение защо го направих”, допълва той. Като се върнал вечерта в Благоевград, изненадал родителите си с решението. По думите му, докато изборът на професия се случил някак си случайно, то изборът на специалността бил напълно обмислен.
Провокирали го предизвикателствата
в неврологията и професионализма на колегите му във Втора градска болница, където започнал работа след завършване. „Там срещнах страхотни хора и пожелах да съм болничен невролог. Дори за миг не съм си помислял да работя в доболничната помощ, казва доц. Росен Калпачки. – Тези колеги вече не са сред нас, а за мен са твърде свидни. Не искам да ги назовавам, не желая да смесвам техния свят там, с нашия тук. Само ще кажа, че винаги ще са живи в мен и винаги си ги спомням с огромна благодарност”, въздъхва лекарят. Животът там и тук, съществува ли, вярва ли в него. Замисля се. „Всеки има своите питания”, отвръща вместо отговор. И допълва, че за четвърт век, откакто е неврохирург, неведнъж си е задавал този въпрос. Казва още, че за 25 години работа в тази специалност, тя никога не му е била скучна. „Спешността е основното в нея – нещо, с което тази специалност не може да ми доскучае. По-скоро може да ми изстреля висок адреналин два пъти в денонощието, да ме провокира към нови търсения и решения, да ме държи духом млад”, усмихва се той.
Когато спешността влезе в семейството,
човек заживява на други обороти. Съпругата му – д-р Мария Радкова, е кардиолог и нейните случаи също не чакат. В дома им телефоните често звънят и то не само в светлата част на денонощието, в делник и празник. Защото инсултите и инфарктите нямат работно време. Двамата са си изработили идеална организация, за да не пропуснат повикване. Апаратите освен че са постоянно с тях, дори единият да влезе банята или да излезе да изхвърли боклука, другият отговаря веднага на телефона му. Така семейство Калпачки живее вече четвърт век. По всичко личи, че така ще живее и дъщеря им, защото е избрала пътя на своите родители. 24-годишната Калина Калпачка следва медицина в Дрезден и само след година ще бъде дипломиран лекар като тях. Засега не им е казала каква специалност е избрала, но и двамата заявяват, че няма да й се бъркат със съвети. „Калина е разумна, справя се отлично с изпитите. Казвам го не защото ми е дъщеря, а защото виждам наистина потенциал в нея като бъдещ колега”, заявява бащата. Замисля се и допълва, че би се радвал и тя да бъде невролог, независимо от напрежението, в което работят тези специалисти.
„Много колеги недолюбват неврологията
заради отговорността и спешността, а близките на пациентите потръпват, когато техен човек попадне при нас, защото лечението изисква ювелирна прецизност”. Така доц. Калпачки определя своята специалност. Но подчертава, че пак би я избрал, ако сега го попитат. Специализантите в Клиниката по нервни болести се вслушват във всяка негова дума. „Знам това, но ще се радвам много повече да ме уважават и когато вземат хляба си в ръце, когато няма да съм им началник”, усмихва се неврологът.
Скучен и ленив човек, така определя себе си доц. Росен Калпачки. „Не съм остроумен, не съм душата на компанията. Дори не слушам джаз и рок, не знам имената на фронтмените. Напротив, предпочитам уединението. Вкъщи се чувствам най-добре”, разказва той. Независимо, че се определя като музикален инвалид, защото не умее да свири на никакъв музикален инструмент, доц. Росен Калпачки слуша ненаситно класическа музика. Няма любим композитор, избира според настроението. Някак си обаче в годините се е оформил и репертоара – у дома слуша композитор, какъвто душата му иска, в кабинета обикновено звучат Моцарт, Брамс или Лист.
„Болерото” на Равел е за зареждане с адреналин.
Доц. Калпачки е и фотограф, вече с няколко изложби зад гърба си. Не признава дигиталните фотоапарати, снима със стар, с лента. Залага на черно-белите кадри. „В тях има повече очарование, нещата са откроени по-добре. Вероятно ми харесват и защото в черно и бяло гледам и образната диагностика на пациентите”, смее се лекарят фотограф. Казва, че обича лентата не само заради любовта си към ретрото, но и заради това, че кадрите са ограничени и преди да щракнеш, трябва добре да помислиш, да видиш и да избереш това, което попада в обектива ти. И разказва, пак през смях, случай. Излязъл до пазара с дигитален фотоапарат. Върнал се с над 200 снимки. „Пълно безумие – нито мога да ги разгледам и изживея отново, нито мога да ги покажа на друг. Реших повече да не изневерявам на черно-белия кадър”, споделя той опита си за работата с дигиталното изображение. Твърди, че няма любими места за снимане. И те се изпречквали пред обектива му случайно така, както някога избрал лекарската професия. Независимо от това обаче, от заснетото се вижда, че го вълнуват въпросите за съизмеримостта на човека с вечното, непреходното, какъвто е духът и добрият спомен за всеки един на този свят.
Затова и едни от най-силните му кадри
са на крачещи фигури край храмове, безформени обувки от краката на старци до елегантните сандали на млада дама или просто пейзаж със запустяла къща, била някога дом с многобройна челяд. „Нещата преминават, но всеки оставя по нещо у хората след него – с действията си, с думите си, с жестовете си. Надявам се да оставя добри спомени не само у пациентите, но и у хората, които гледат моите фотографии”, заключава доц. Росен Калпачки.
През месец юни тази година неврологът доц. д-р Росен Калпачки нареди своята първа самостоятелна фотоизложба. Със своите черно-бели снимки и над 30 фотоапарата с антикварна стойност лекарят се опитва да вдъхне нов живот на образите и да остави всеки зрител да добави още нещо към тях във своя прочит.
Всяка една от над 100-те черно-бели фотографии има своя история. Сред тях ще откриете София от първите дни на пандемията или изоставено колело някъде по света. “Имам един свой пристан – това е аналоговата фотография. Моите чудновати, механични камери, филмите, миризмата на фотографската химия, изненадата от крайния резултат и снимките, които можеш да пипнеш с ръка, всяка от които е неповторима и има свой живот”, разказва за своята фотография доц. д-р Росен Калпачки. И добавя: „Черно-белите образи не са идеално отражение на това, което виждаме. Според мен те подтикват мозъка да интерпретира видяното, да добавя още нещо, да свързва линии и тонове в нещо уникално, различно за всеки човек. Моите обекти най-често не са живи, но ги заснемам така, че да им придам роля, да им вдъхна живот, да имат собствено излъчване”.
Уникална операция спаси живота на 34-годишна дама, бременна в 5-ия месец, оповестиха преди две седмици от УМБАЛ „Св. Анна” в София. Тя е приета в спешното отделение на болницата, откакто брачният й партньор забелязва, че до момента, в който приспива първото им дете (вечерта на 10 срещу 11 ноември) губи говор и получава деформиране на лицето. Опитва се да раздвижи едната й ръка неуспешно и вика Спешна помощ. „Само 30 минути, откакто дамата е приета, се събира мултидисциплинарен екип отпред с доктор Нурфет Алиоски и доцент Росен Калпачки и лекари от родилното отделение. Ситуацията е извънредно комплексна поради факта, че дамата е бременна”, изясняват от болницата. Голяма част от изследванията в такива случаи са рисковани и не се предлагат с цел да не увредят плода. Екипът установява, че дамата е получила исхемичен инсулт и това налага пускане на характерно лекуване посредством тромболиза и механична тромбектомия. Лекарите съумяват да извадят близо 4 см тромб от артерията, снабдяващ лявата половина от мозъка на дамата. „Добрата вест е, че с изключение на живота на дамата е избавен и плодът”, споделят още от болницата.
Източник: Вестник Струма
