На 18 януари православната църква почита паметта на свети Атанасий Велики – ден, който в българската традиция е познат като Атанасовден. Макар свети Атанасий и свети Антоний да не са с български произход, след покръстването на българите те са дълбоко приети като „свои“ и заемат важно място както в църковния календар, така и в народната митология.
И двамата светци произхождат от Древен Египет. Свети Атанасий се смята за духовен продължител на делото на свети Антоний, но за разлика от него е роден в бедно християнско семейство. Още в детските си години Атанасий проявява силен интерес към християнското учение, което привлича вниманието на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва образованието си, младият Атанасий става негов секретар, а през 319 г. е ръкоположен за дякон.
Името му остава трайно свързано с Първия вселенски събор в Никея през 325 г., където той участва активно в защитата на православното учение. Само година по-късно Атанасий е избран за архиепископ на Александрия. В тази си роля той води непримирима борба срещу арианството, което му спечелва както последователи, така и ожесточени врагове.
Противниците му организират събори срещу официалната църква и чрез интриги успяват неколкократно да го изпратят в изгнание. Именно в тези години на заточение свети Атанасий не само проповядва, но и оставя значимо книжовно наследство, включително житието на своя духовен наставник – свети Антоний. След поредното си завръщане в Александрия здравето му се влошава и той умира на 18 януари 376 г. на 76-годишна възраст.
В народните представи свети Антоний и свети Атанасий често се възприемат като братя или като майстор и калфа. Атанасовден е силно обвързан със сезонните промени – свети Атанасий е смятан за повелител на студа и снега. Според вярванията на този ден „зимният Атанас“ сваля кожуха си, за да си тръгне зимата, а поговорката „Атанас гялди и яз гилди“ символизира поврата към по-топлите дни.
Смята се, че на Атанасовден змиите и гущерите се прибират да спят до пролетта, затова хората избягват гората. За здраве и плодородие се берат кокичета, а първите слънчеви лъчи се считат за лековити. По традиция се меси пита, която се раздава на деца, а в някои краища на страната се жертва черна кокошка като защита от болести и злини.
По данни от края на 2025 г. над 51 хиляди българи празнуват имен ден на Атанасовден. Имената Атанас, Атанаска, Наско и техните производни носят 40 151 мъже и 11 299 жени – доказателство, че празникът остава жив и значим и днес.
