Тактиката на зелените от вече няколко години за блокиране на големите инфраструктурни проекти в България включва масово подаване на искания към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за обявяване на нови защитени територии. До момента са направени предложения за над 70 такива зони.
По правило това са територии, през които преминават бъдещи трасета на магистрали, жп линии, тунели, водни съоръжения, ски зони и други ключови обекти. В мотивите си еколозите често се позовават на необходимостта от защита на диви животни – мечки, вълци, влечуги, птици и други видове.
Към момента над 35% от територията на страната попада под някаква форма на екологична защита – това са около 42 000 квадратни километра. В тези зони е забранена всякаква икономическа дейност – включително паша на животни, засаждане на култури и овошки. Категорично се забранява и инвестиционна активност. В резултат от това цели региони се обезлюдяват – хората ги напускат, а земите и горите пустеят.
Целта на зелените е да създадат своеобразен капан – ако трасето на дадена магистрала минава през защитена територия, съответната екологична оценка и оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) няма да бъде одобрена. Дори при положително становище, еколозите могат да обжалват решението и по този начин да блокират или забавят реализацията на проекта – според свои политически, лобистки или финансови интереси.
Възползвайки се от либералните разпоредби в Закона за защитените територии, зелени НПО и екоактивисти начело с Тома Белев вече са поискали от МОСВ обявяването на над 70 нови защитени местности. Те се позовават на член 36 от закона, който позволява предложения за създаване на национални и природни паркове да бъдат правени не само от държавни и общински органи, но и от частни организации. При защитените местности и природни забележителности режимът е още по-свободен – предложения могат да подават и физически лица с някакъв интерес.
Един от примерите как зелените използват местното население е проектът за златодобив в село Ерул край Трън. Еколози, начело с политолога и зелен активист Евгений Дайнов, провокираха с апокалиптични сценарии местните хора, насадиха страх сред населението и идеята за златодобив беше ликвидирана.
Какво се случи след това? Докато регионът продължи да се обезлюдява и да тъне в бедност, зелени организации получаваха поръчки за десетки милиони евро за разселване на лешояди, лалугери, броене на делфини и червеногуши гъски. Само по тези проекти са усвоени над 56 милиона лева.
Трън днес е сред символите на демографската катастрофа – лидер по бедност, безработица, обезлюдяване и застаряващо население. Градът вече е едва 2116 души, а по време на социализма там са живели и работили около 3450 човека. Процесът изглежда необратим, тъй като основната част от населението е над 55-годишна възраст.
Мина „Злата“ беше шанс за икономическо развитие на района, но този шанс беше проигран. Впоследствие се установи, че всъщност зелените организации са преследвали собствени интереси, които нямат общо нито с опазването на природата, нито с грижата за местните хора. За част от екоактивистите подобни кампании се превърнаха в политическа трибуна и средство за публично влияние. Сходна е ситуацията и с проекта за тунел под Петрохан. Там зелените успяха да вкарат трасето към тунела и териториите около него в „Натура 2000“.
Не трябва да се забравя, че именно тези територии – общо 255 000 хектара – бяха дадени на сектата от Петрохан да ги охранява и контролира без да плаща нито стотинка на държавата. Именно затова проектът за тунел под Петрохан дълго време не можеше да стартира.
Злоупотребата с правата, дадени от Орхуската конвенция и прекалено либералното екологично законодателство у нас, позволява на зелените организации да блокират или забавят всеки значим проект – независимо дали е държавен, общински или частен. Щетите за българската икономика се оценяват на милиарди левове. Само в Кресненското дефиле – поради липса на завършена магистрала – са загинали 76 души, а над 400 са били ранени.
Тежките и дългогодишни екологични процедури отблъскват както чуждестранни, така и български инвеститори. У нас одобрението на екологични оценки и ОВОС отнема между 6 и 8 години. Примери за това има много. Над 20 години се забавя довършването на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Същото важи за тунела под Шипка, тунела под Петрохан и АМ „Черно море“.
Забавени са и важни енергийни и туристически проекти – язовир „Черни Осъм“, разширението на ПАВЕЦ „Чаира“, изграждането на нови ски писти и лифтове.
Всички тези проекти не могат да бъдат реализирани, защото държавата допусна т.нар. зелен рекет.
Ако Парламентът и правителството наистина желаят в обозримо бъдеще да се реализира който и да е инфраструктурен проект, следва незабавно да се ограничи възможността на НПО да искат обявяване на нови защитени територии. Това може да се постигне чрез:
• Законодателни промени в Закона за защитените територии;
• Стриктен контрол от страна на МОСВ върху подадените предложения;
• Приемане на изискване за реална експертна оценка, а не само формално основание.
Още повече – в България вече над 35% от територията е под някаква форма на екологична защита. Това е повече от достатъчно.
/ ekonovini.bg
