Военен лекар Яна Михайлова: Всеки ден се моля и старая да бъда малко по-добър човек от вчера
Яна Михайлова от Разлог е сред малкото дами – военни лекари, която на 23 октомври 2026 г. получи първите си офицерски пагони и диплома за завършено образованиe. На официална церемония във ВМА на лейтенанта от четвъртия випуск „Военен лекар“ й беше връчена награда за отличен успех от началника на ВМА и началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
Тя завършва с отличен СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ Разлог. Израснала сред лекари – нейната баба е д-р Янка Топалова, а майка й – д-р Мариана Михайлова, тя почти се отказва да тръгне по пътя на медицината, заради дългото отсъствие и отдаденост на професията на любимите й хора.
В началото на 11 клас моли нейния класен ръководител Мариана Манова да започне уроци по математика, но учителката, която я познава добре, е категорична: ,,Яна, за теб не е информатиката, ти ще бъдеш добър лекар”.
– Яна, какво Ви вдъхнови да тръгнете към професията военен лекар?
– Непознатото, различното и предизвикателността бяха нещата, които силно ме вдъхновиха.
За направлението ,,Военен лекар” разбрах в началото на 12 клас. Към този момент вече се подготвях по химия и биология за кандидатстудентските изпити. Един ден представители на ВВМУ ,,Никола Й. Вапцаров” ни представиха презентация и съвсем случайно реших да си взема една брошура с различните специалности, които университетът предлага. Още същия ден се свързах с хора, които вече се обучаваха за военни лекари.
Вдъхновиха ме към този нелек път всички мои учители от Разлог, които не просто ми дадоха знания, а ме научиха да уча. Научиха ме да се боря, да давам, за да получа.
Изключително благодарна съм на класния си ръководител от 5 до 12 клас- госпожа Мариана Манова. Често часовете по математика се превръщаха в часове за живота – истинско богатство. От сърце искам да благодаря и на учителите ми по химия и биология – госпожа Елена Тумбева, която ме научи, че за да успееш трябва да се отдадеш и госпожа Даниела Йовкова, чието мото си повтарям и до днес – късметът идва, когато възможностите срещнат способностите.
– Вие сте внучка на една от най-обичаните детски лекарки, майка Ви е лекарка, Вашето семейство е „медицинско“. Какво си вземате от тях?
Уважението, любовта и благодарността, които винаги са получавали от пациентите си – това е най-голямото вдъхновение.
Доста години си казвах, че аз ще бъда всичко друго, но не и лекар, виждайки колко отдадени са те на професията си и колко често липсват от вкъщи.
В началото на 11 клас помолих моят класен ръководител – госпожа Мариана Манова да започнем уроци по математика, а тя ме погледна и каза:,, Яна, за теб не е информатиката, ти ще бъдеш добър лекар”.
Не знам как, но тези думи преобърнаха всичко в мен и отвориха очите ми. Още същия ден се записах на уроци по химия и биология. Винаги ще благодаря на госпожа Манова за пътя, който ми показа.
– Как се справяме ние, жените, с военната подготовка?
– Жените сред военните лекари не са никак малко. Аз лично не съм забелязвала никакво подценяване на женската част от колектива ни. Често ни наричат мъжки момичета, но вярвам, че успяваме да запазим нашата женска нежност и да балансираме красиво мъжката енергия. Екипността в нашата работа е изключително важна и балансът е пътят към успеха.
По време на следването си няколко години бях командир на по-малките от мен. Не бе никак лесно, но уроците, които научих, ще ми помагат за цял живот.
Щастлива съм, че сред многото учене винаги успявах да намеря време за спорт. Благодарение на Ваня Стамболова имах честта да бъда част от отбора по лека атлетика и волейбол, докоснах се и до някои морски спортове – ветроходство и гребане. От сърце благодаря на всички мои съотборници през годините – създадохме голямо семейство!
– Какви са Вашите цели?
– В момента съм част от екипа на лабораторията по морска медицина към МУ-Варна. Искрено Благодаря на професор Димитър Ставрев, който вече 6 години е мой научен ръководител.
Работата ми е динамична и доста различна от това, което бих могла да срещна като цивилен лекар.
Предстои да завършва първо една неклинична, а след това и една клинична специалност. Разбира се, целите ми освен в професионален план са насочени и в личен план. Нашата професия изисква отдаденост, но не трябва да забравяме и колко ценно е да създадем семейства и уют в домовете ни.
– Какъв лекар искате да бъдете?
– Има неща, които не ги пише в учебниците, а именно как любовта, отдадеността, човечността и подкрепата са най-силните лекарства. Благословена съм да бъда закърмена с тези уроци, израствайки в семейството на доктор Янка Топалова (моята баба) и доктор Мариана Михайлова ( моята майка).
Мечтая да бъда вдъхновен, търпелив, старателен, отдаден лекар! Точно тези качества съм видяла от моята баба и майка. Помага ми и моето верую, че когато не мога повече, мога поне още малко.
– На кого искате да благодарите най-много?
На родителите ми и брат ми за любовта, примера и подкрепата, с които ме даряват.
– Какъв човек искате да бъдете?
Всеки ден се моля и старая да бъда малко по-добър човек от вчера.
интервю: Снежана Стоименова
снимки: лични на Яна Михайлова
