Кюстендил пази историята на първата съдебна палата в България

Председателят на Окръжен съд, съдия Пенка Братанова гостува в Държавен архив – Кюстендил. В Кюстендил се намира първата съдебна палата в България

Председателят на Окръжен съд Кюстендил, съдия Пенка Братанова бе гост на Държавен архив – Кюстендил в Ден на отворените врати, посветен на „Първата съдебна палата в България“. Представени са оригинални архивни документи, архитектурни проекти и фотографии на съдии и прокурори от 1938 година, на състава на Областен съд – Кюстендил 1942-1943 г.
В Кюстендил се намира първата сграда в България преустроена специално за нуждите на съдебната власт. Тази впечатляваща постройка, дело на прочутия виенски архитект Фридрих Грюнангер, крие в себе си пластове история – от Педагогическо училище и Главна квартира на Българската армия до „Храм на Темида“, а в момента – административна сграда на Община Кюстендил.
Денят на отворените врати бе открит от директорът на Държавен архив – Кюстендил, Албена Георгиева. Председателят на Окръжен съд Кюстендил, съдия Братанова разгледа изложените документи и най- вече плановете за преустройство на сградата за Съдебна палата. Съдебните зали са били на партерния етаж, кабинетите на съдиите, председателя и подпредседателя на първия етаж, а в мазето – арестантските помещения.
„Пластичният образ на Темида и днес стои над централния вход на сградата на общината. Сегашната сграда на Съдебната палата е открита на 02.12.1980 г. През 2028 г. ще отбележим 150 години Кюстендилски окръжен съд“, припомни съдия Пенка Братанова.
Главен експерт Рилка Петрова разказа на всички гости историята на сградата, станала Първата съдебна палата в България:

Днешната емблематична сграда на площад „Велбъжд“ е издигната на мястото на съществували преди Освобождението конаци. Построяването ѝ е по инициатива на Градския съвет, с кмет Христо Лекарски. Строителството й започва през 1889 г. Изпълнението е поверено на предприемачите братята Иван, Васил и Григор Гребенарови, на италиански каменоделци и на майстори-строители и дърводелци от Трънския край за довършителните работи. Сградата е тържествено открита с водосвет на 10.10.1894 г. През 1898 г. е изградена и малката куличка на градския часовник със средновековната камбана още от 1429 г., пренесена след разрушаването на Часовниковата градска кула.
След закриването на Педагогическото училище през 1912 г., временно се помещава откритата в града Държавна мъжка гимназия. По време на Първата световна война в сградата се разполага Главната квартира на Българската армия. След Първата световна война тя остава общинска собственост.
Докато архитектурното бижу изпълнява други функции, съдебните институции в града (Окръжен съд, прокуратура, следователи и нотариус) често сменят адресите си:
През периода 1894 – 1931 година Окръжният съд, прокурорският надзор, съдебният следовател, мировият съд и нотариусът се преместват в следните сгради:
1894 – 1898 г.: В сградата на Христо Фотулаш на ул. „Александрова“ (днес ул. „Цар Освободител“);
1898 – 1912 г.: В зданието на Унчо Спасов на същата улица;
1912 – 1923 г.: В къщата на Даме Бойчев (днес е старата сграда на Полицията);
1923 – 1931 г.: В къщата на Гьорче Мицаков (бивша на Иван Страдалски) (днес е зданието на бившия магазин „Валентина“)
Борбата за Съдебна палата (1926 – 1928 г.)
През 1926 г. се появява риск Кюстендил да загуби Окръжния си съд. Жителите на Дупница се опитват да издействат преместването му при тях, оправдавайки се с липсата на подходяща сграда в Кюстендил, както и с това, че повечето дела, които Съдът разглежда, са от Дупнишко. Тогавашният кмет Георги Емануилов реагира бързо и иска от Министерството на правосъдието изграждането на съдебна палата. Министърът на правосъдието д-р Тодор Кулев посещава града и решава, че най-удачно е да се преустрои зданието на бившето Педагогическо училище. Зданието е купено за държавата от фонда „Съдебни сгради“ за 6 000 000 лева. След това е основно ремонтирано, преустроено със зали, централно отопление и др. Преустройството на сградата за съдебна палата е под ръководството на архитект Димитър Георгиев.
Стилният каменен портал на новия централен вход е с пластичния образ на Темида, която днес продължава да посреща посетителите.
На 28 юни 1931 г. е открита тържествено сградата на Съдебната палата, която е и първата съдебна палата в България. И днес е една от най-забележителните сгради в Кюстендил.
Министърът на правосъдието д-р Кирил Миланов открива храма на Темида с думите:
В този храм ще се раздава само правосъдие, което е духовна храна за защита на човешките права… Нейните очи са покрити с кърпа, но тя вижда далеко – това е емблемата на безпристрастие и справедливост, за назидание на тези, които ще раздават правосъдие и които ще трябва да пазят правосъдните ценности, защото моралните и духовни храни са по-големи отколкото физическите, а това е от голямо значение. Ето защо представителката на това правосъдие се олицетворява с превързана кърпа, за да бъде правораздаването доказано без оглед на общественото положение, физическата сила и имущественото състояние”.

Кюстендил пази историята на първата съдебна палата в България

Може да бъде изображение с един или повече хора и текстово съобщение

Кюстендил пази историята на първата съдебна палата в България
Кюстендил пази историята на първата съдебна палата в България

Може да бъде изображение с текст, който гласи 'Съставът на Областен съд - Кюстендил. 1942 1943 2. 0m ляво надясно: 1. Боян Златков okonuücku съдия; 2. Владимир ВΛ. Караманов заместник-прокурор npokypop; 3. ЕВлоги Ангелков -съдия- следовател; 4. BeHko иванов областен npokypop; 5. Togop Велинов председател на Областния ር.; 6. Muxaua Божурин замесмник-председател на Областния cog; 7. Димитър Дупанов член-съдия на Областния съд; ....Христов член-съдия; 9. Асен BumaHoß член-съдия; 10. Драган Палашев 3amecmHuk-okonuücku съдия'

Свързани новини

Сериозно покачване на нивата на язовирите в Югозападна България

vesito

Малки ученици – голяма кауза: биоотпадъците вече се превръщат в енергия

vesito

Палят светлиниите на Коледната елха в Кресна

vesito

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.