Георги, който с присадено сърце и бъбрек покори Килиманджаро: Доказах, че и трансплантираните са пълноценни

Донорството трябва да е национална кауза, а не хората да умират, докато чакат орган, казва 47-годишният мъж

47-годишният Георги Пеев от Хасково е първият човек в света с два трансплантирани органа – сърце и бъбрек, изкачил най-високия връх на Африка – Ухуру. Той е висок 5892 м и се намира в планината Килиманджаро в Танзания. Хасковлията стъпи на най-високата точка на Черния континент в 6,36 ч на 7 декември с още трима българи. Георги Пеев не е авантюрист, а експедицията до Килиманджаро, както и още много негови инициативи имат една цел и тя е популяризирането на донорството.

„Имам кауза и тя е да покажа, че трансплантираният човек може да бъде физически активен, че е пълноценен. Донорството трябва да бъде национална кауза, за да се правят повече трансплантации в България, а не хората да умират, докато чакат за орган“, заяви Георги Пеев. Той е убеден, че българите не са против даряването на органи.

„При нас проблемът е организационен и е от много години. Не са виновни хората, че не даряват, а донорските центрове – големите софийски болници и повечето областни болници, не са активни. Просто не се пита, когато има случай на мозъчна смърт“, казва хасковлията.

За да се подобрят нещата, в донорските центрове трябва да работят хора, на които им пука, продължава Георги. Казва, че у нас трансплантацията от жив донор на бъбрек е безплатна, но на година 70-80 души отиват в Турция, където си плащат, защото просто търсят варианти. През лятото на 2013 г. Георги получава ново сърце. Шеф на екипа е проф. д-р Димитър Петков, който сега е изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“.

„Лекарят, който ми направи бъбречната трансплантация, пък бе едно от светилата на бъбречната трансплантология – проф. Пенчо Симеонов, почина преди 3 г. След него сякаш нещата са още по-зле. Има трудности и с възстановяването след трансплантацията“, твърди Георги. Той е убеден, че участието му в световни първенства за трансплантирани и медалите, които е спечелил, са допринесли за каузата му. Вярва, че и изкачването на Килиманджаро ще помогне.

„Като няма организация, която да е зад теб, като няма механизъм, по който държава или община да помогне, разчиташ на себе си и на близките. Работя, семейството ми, приятели ме подкрепят и така се случват нещата. Експедицията до Килиманджаро обаче е станала малко по-различно от участията му в световните състезания за трансплантирани.

„След като се върнах от световното в Австралия, в студиото на Нова тв ме попитаха „А сега накъде?“. Аз бях чел някакви неща за Килиманджаро. Беше статия, в която се разказваше, че върхът е изкачен от група хора с трансплантиран бял дроб. Експедицията им е организирана във Виена и е с чисто научна цел. Тогава ми дойде някаква идея, но не го бях планирал, просто го изтърсих. За късмет, предаването го е гледал моят приятел Иван Масларов, съпруг на моя съученичка от Велинград. Обади ми се и ми каза, че е бил там, но не е качвал Килиманджаро. Ходил на сафари там и е гледал върха една седмица и си е казал, че един ден ще го качи. Просто се обади и каза „Давай да отиваме“, разказа Георги Пеев. Нито той, нито приятелят му преди са се занимавали с алпинизъм, но решили да го направят. Намерили агенция и Пеев предупредил, че е с два трансплантирани органа. Лекарите пък преценили, че е в добра форма и може да опита. Изкачването на Ухуру продължило четири дни и половина, а слизането ден и половина.

„Ние направихме късия маршрут – 6 дни. Обикновено подобна експедиция трае 7 дни. Първият лагер Каранга, на който се спи, за да се аклиматизираш, го подминахме и продължихме към следващия. Явно водачите прецениха, че формата ни е добра и можем да го направим“, спомня си хасковлията. През цялото време се чувствал добре. Е, усещал болки в краката, но от ходенето.

„Няма как да не те болят, дори и да си много добре подготвен физически. Ходенето е много, а теренът е изключително стръмен и труден. Когато се качихме над 5000 м, вече се дишаше трудно, защото въздухът е много разреден, но никой от групата нямаше драматични проблеми“, разказа Георги. Групата му нямала късмет с времето. Когато българите стъпват на върха, бушува снежна буря с много сняг и вятър около 40 км в час. Температурата била – 10 градуса, но заради вятъра се усещала като – 20.

„Беше тежко, но съм удовлетворен, че съм си свършил работата. И се разплаках след всички тези усилия. Тръгваш от базовия лагер, който се намира на 4800 м надморско равнище, в полунощ да катериш върха. Разстоянието е 5-6 км и се изминава за около 6 ч. Ходи се много бавно, защото е ужасяващо стръмно. Но емоцията, изтощението, разреденият въздух и адреналинът – всичко това те вдига“, твърди Георги. Въпреки това той признава, че повече няма да се качи на подобна височина.

„Продължавам с участие в състезания за трансплантирани. Догодина през юли има европейско първенство в Португалия. Надявам се да не сме само трима-четирима, както обикновено, а да сме 10-15 от България. След всичко, което направихме не само аз, но и Огнян Данчев, Евгени Георгиев и Ирен Дикова. Това сме хората, които редовно ходим по състезания за трансплантирани. Надявам се някой да ни обърне внимание и да даде пари, за да отидем повече трансплантирани там, каза Пеев. Той е убеден, че по този начин трансплантираните ще се почувстват пълноценни не само за себе си и за семействата си, но и за обществото. Защото смисълът на трансплантацията е болните хора да се върнат към нормалния си живот./в.24 часа

Георги Пеев минути след покоряването на африканския първенец.
Теренът, по който се върви към върха, е изключително стръмен и труден.
Българската група, изкачила Килиманджаро, с местните водачи.

Свързани новини

Кметът на Дупница за изчезналата Ивана: Предполагам, че е извън страната

vesito

Кола блъсна 10- годишно дете, транспортирано е спешно в болницата в Благоевград

vesito

Бедствено положение в Гърция! Пожарите са извън контрол

vesito

Публикувай коментар

* Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.