Днес България отбелязва своя национален празник – 3 март. Денят на Освобождението от османско иго е символ на възстановената българска държавност и почит към хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си за свободата на Родината.
На тази дата през 1878 г. е подписан предварителният мирен договор, останал в историята като Санстефански договор. Документът слага край на Руско-турската война 1877–1878 и поставя основите на възстановяването на българската държава след близо петвековно османско владичество.
Историческото значение на датата
Макар договорът да е предварителен и впоследствие ревизиран на Берлинския конгрес, 3 март остава дълбоко в националната памет като символичния ден на Освобождението. Санстефанският договор предвижда създаването на автономно Княжество България с широки териториални граници – идея, която вдъхновява поколения българи.
Националният празник се отбелязва официално от 1991 г., когато 3 март е утвърден като национален празник на Република България.
По традиция кулминацията на честванията е на връх Шипка, където се намира Паметникът на свободата – едно от най-силните места на националната памет. Там се провеждат военни ритуали, поднасят се венци и цветя, а хиляди граждани се изкачват по стъпалата в знак на признателност към героите от Освободителната война.
Празнични церемонии, издигане на националния флаг и тържествени заря-проверки се организират и в столицата София, както и в десетки градове в страната. Българите по света също отбелязват датата с инициативи, посветени на историческата памет и националната идентичност.
Ден на памет и единство
3 март е повече от историческа дата – той е ден на национално самочувствие, на припомняне на цената на свободата и на отговорността да я пазим. Празникът обединява поколенията около идеала за независима и достойна България.
Днес трибагреникът се развява с особена сила, а думата „свобода“ звучи по-тържествено от всякога. 3 март остава символ на възраждането на българската държавност и на непреклонния дух на народа.
