На 18 юли 1837 г., преди точно 188 години, в Карлово се ражда легендарният Апостол на свободата – Васил Левски. В регистрите е записан под името Васил Иванов Кунчев, но историята ще го запомни с две имена – Васил Левски и Апостола.
За кратките години, които прекарва на земята, Левски оставя след себе си богато наследство и мечтата за чиста и свята република.
Детство и ранен живот
Детството на Васил Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев, умира рано и върху 14-годишния Васил паднала отговорността да помага в изхранването на семейството. През 1845 година започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Вуйчо му Василий Караиванов се превръща в основната мъжка фигура в живота на Левски.
В периода 1852–1854 година той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на старозагорското класно училище. Поради отличния успех на момчето вуйчото обещава, чеедин ден ще го изпрати на учение в Русия, което така и не се случва.
Свещеническо училище и монашески сан
През 1856–1857 година Левски учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий. През 1858 година е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.
Преход от духовник към революционер
Младият Левски, със светло бъдеще в духовното дело, се захваща с революционна дейност поради призива на друг голям български революционер – Георги Раковски.
Първи революционни опити
През 1861 година, като следствие на икономическа криза в Османската империя и провежданата стопанска политика, потискаща българите, в революционните среди настъпва раздвижване. Стоил Попов от Калофер и Левски полагат едни от първите усилия за вдигане народа на борба. По това време българското общество е крайно неподготвено за бунт, поради което и първият революционен опит на Дякона е неуспешен.
Първа българска легия в Сърбия
Вместо да се откаже от народното дело, на 3 март 1862 година Левски напуска родния си град и се отправя към Сърбия, за да се присъедини към Първата българска легия, организирана от Раковски. Според легендата по време на военни упражнения той прави „левски скок“ и така получава своя прякор. Тук Левски осъществява контакти с българската революционна интелигенция и добива първия си боен опит, сражавайки се храбро с турските части.
Четата на дядо Ильо и задържане в Пловдив
След разтурянето на легията той се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 година за кратко е в Румъния. Лятото се завръща в България. Затворен е за няколко месеца в Пловдив заради участието в легията, но след застъпничество на видни българи е освободен. През зимата на същата 1863 година за кратко посещава класното училище на Йоаким Груев.
Учителска дейност и революционна пропаганда
От 1864 година до началото на 1867 година в различни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска дейност. Той учи децата на четене и писане, разказва им истории за миналото на България, пее им хайдушки песни и често изнася уроците си сред природата. Наред с даскалската си дейност той развива революционна пропаганда и подготвя местни дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди.
