Снимка:архив
МВР обяви обществени поръчки за близо 200 млн. лева, които ще се финансират от Фонда за пътна безопасност. Те отново са най-вече за нови патрулни автомобили и мотоциклети – общо 1200 на брой. Преди година МВР закупи 450 чисто нови автомобила, сред които и най-мощните модели на BMW в поръчка за над 33 млн. лв., а част от тях също идваха от Фонд пътна безопасност. Този път средства ще бъдат отделени и за бодикамери, както и за репатраци.
Фондът за пътна безопасност се захранва с парите от глоби и целта му – както подсказва името, е да се инвестира в мерки за безопасност на пътя. Със средства от фонда периодично се обновява – видимо, и автопарка на полицията, иначе във времето са се закупували и други материали и са се финансирали дейности, чиято пряка връзка с пътната безопасност е доста спорна – като семинари за служители на МВР в различни хотели из страната. Фондът стана особено популярен през май месец т.г., след като стана ясно, че с пари от него ще се финансира закупуването на икони и други предмети като част от кампания за пътна безопасност за над 400 хил. лв. В крайна сметка поръчката е била прекратена на 30 май, показва справка на „Капитал“.
България е втората държава с най-висока пътна смъртност в ЕС след Румъния – 74 жертви на пътя годишно на 1 млн. души. Проблемът не е нов, но когато на 31 март 2025 г. в катастрофа на пътя Плевен – Луковит загина 12-годишната Сияна, вълната от обществено недоволство, протести и медийно отразяване принудиха настоящото правителство да обяви, че взима темата за пътната безопасност присърце. Кабинетът на Росен Желязков тогава обяви извънредни съвещания на тема пътна безопасност и борба срещу войната по пътищата. И впоследствие обяви 43 мерки, разпръснати между институции, а Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) се втурна да обезопасява участъци, разписаха се планове, започна работа.
Най-голямата поръчка от последните месеци с парите от фонда е за над 126 млн. лв. за над 1200 нови патрулни коли и мотоциклети -575 леки автомобили (60.1 млн. лв.) и 405 броя МПС с повишена проходимост (54.5 млн. лв.), а отделно и 285 мотоциклети (11.9 млн. лв.) Всички те са за нуждите на СДВР и ОДМВР.
Оферти по търга за леки автомобили са подали три компании – „Мото-Пфое“, „Авто инженеринг холдинг груп“ и „Бохемия екипауто“. Последните две фирми са и кандидатите по позицията за коли с повишена проходимост, а за поръчката за мотоциклети участник е само „Ауто Бавария“.
В края на юни са отворени и шест оферти в търг за репатриращи автомобили за 10 млн. лв., които са предназначени за Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните структури.
Втората поръчка с най-висока стойност е за 13 400 боди камери за пътни полицаи и още 1800 за служебни автомобили. Тази придобивка е смислена, тъй като те се ползват за превенция на полицейско насилие и корупция. Проектът включва още докинг станции и необходимия софтуер, като изпълнението е възложено на консорциум между „Сектрон“ и „Телелинк бизнес сървисис“. В търга е имало два кандидата, но е отворена само тяхната ценова оферта, която е почти равна на прогнозната, и те са сключили договор за 58.3 млн. лв. без ДДС.
„Телелинк бизнес сървисис“ е част от дружеството „Телелинк бизнес сървисис груп“ с акционер Любомир Минчев. „Сектрон“ е български доставчик на системи за сигурност, собственост на Павел Георгиев и Георги Виденов. През 2023 г. отново в тандем двете фирми спечелиха обществена поръчка от МВР за изграждане на Национална интелигентна система за сигурност, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост, за над 25.2 млн. лв. През същата година консорциумът е спечелил и проект за изграждане на умна видеосистема за МВР, оценена на около 25.3 млн. лв., насочена към видеонаблюдение на ключови кръстовища.
Свързано дружество с „Телелинк“ – „Телелинк инфра сървисис“, в консорциум с друга фирма участваха в изграждането на модернизациите на TETRA системата на МВР с договор за около 108.4 млн. лв., като „Телелинк инфра сървисис“ отговаря за част от оборудването, инфраструктурата и монтажните дейности по проекта.
Парите във фонда идват от глоби за нарушения на правилата за движение по пътищата, установени с технически средства и системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дарения, и влизат директно в бюджетна сметка на МВР. На практика обаче много от парите се харчат за още камери и контрол – за да се захранва фондът. Ефективността му върху подобряване на пътната безопасност не е била адекватно изследвана досега, така че не е ясно дали тези изхрачени пари водят до някакъв резултат.
Банда институции
Освен това на 8 май правителството одобри цели 43 мерки за пътна безопасност, чието изпълнение обаче е разпръснато между 13 институции – осем министерства и пет агенции. Освен водещите Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на вътрешните работи (МВР) в процеса участват и Министерството на икономиката и Министерството на образованието. Има риск отговорността да се размие, както и да е трудна координацията между толкова много хора и ведомства. Водеща роля в координацията, мониторинга и оценката има Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Може би най-конкретната мярка с ясна проследимост е обезопасяването на пътища. Пътната агенция представи на 8 май списък с 36 пътни участъка в България, определени като най-рискови по данни за катастрофи с ранени и загинали. За тях се предвиждат нови знаци и маркировка, оправяне на настилки и други подобни бързи дейности. Последната информация на страницата на АПИ е от юли и е че 28 от 36 отсечки с концентрация на ПТП са обезопасени. Сред тях са участъци от магистрала „Тракия“, пътят Варна – Добрич, участък на Видин – Ружинци, както и близо до Велико Търново.
Иначе агенцията бе публикувала План за обезопасяване на участъци от републиканската пътна мрежа с обща дължина близо 500 км и срокове за реализация на мерките, като някои се простират и до 2026. / Капитал.бг
