Снимка: facebook
Рекордно ниското ниво на Дунав вече не е проблем само за корабите. Маловодието поставя под риск питейното водоснабдяване на крайдунавските градове, качеството на водата, рибните популации, отпадъчните води и дори енергийната инфраструктура. За това предупреди в „Денят започва“ хидрогеологът и бивш министър на околната среда и водите Асен Личев.
Според него архивите показват, че България следи състоянието на Дунав вече 90 години, но през този период не са предприети достатъчно мерки за управлението на реката.
„90 години наблюдение, 90 години бездействие. Това ми е изводът“, заяви Личев.
Българският участък на Дунав е дълъг около 460 километра – от Ново село до Силистра. За да покаже колко сериозен е мащабът на сегашното маловодие, експертът използва впечатляващо сравнение – при средни води реката съдържа количество вода, равно на около 60 средноводни Марици. Сега от този обем липсвали около 45 Марици.
Най-големият риск е водата за пиене
Според Личев първият и най-сериозен проблем е свързан с питейното водоснабдяване.
Това означава, че продължителното маловодие може да се превърне от проблем за реката в проблем за хората, които живеят по нейното течение.
По-малко вода, повече замърсяване
Другият сериозен риск е качеството на водата.
Количеството на замърсителите, които попадат в реката, не се променя автоматично заедно с нивото ѝ. Когато водният обем намалее значително, способността на реката да разрежда тези замърсители също намалява.
„Водата е вече само една четвърт. Няма къде да се разреди“, обясни Личев. Така ниското ниво на реката може да засили последиците от вече съществуващи замърсявания.
Рибата остава в капана на локви и малки водоеми
Маловодието променя и екосистемата на Дунав.
При образуването на изолирани водни участъци и локални водоеми рибите могат да останат блокирани. Температурата на водата се повишава, а количеството кислород намалява.
По думите на Личев на места температурата може да достигне 30 градуса, което създава условия за масово измиране на риба.
Отпадъчните води също са проблем
Ниското ниво на реката оказва влияние и върху местата, където се заустват отпадъчни води.
При нормални водни количества те се разреждат в значително по-голям обем. При маловодие обаче дълбоководните зауствания на някои места могат да излязат на повърхността. Това създава нови екологични рискове и може да промени начина, по който се разпространяват замърсителите в реката.
Риск и за енергийната инфраструктура
Сред тревожните последствия Личев постави и сигурността на АЕЦ „Козлодуй“.
Той припомни, че при проектирането на централата са били взети предвид различни сценарии, свързани с водите на Дунав, но настоящото екстремно маловодие поставя на изпитание инфраструктурата.
Дунав може да спре да бъде път към Черно море
Последният от посочените от експерта рискове е за корабоплаването.
При продължаващо ниско ниво на реката транспортът на пътници и товари може да бъде сериозно ограничен, включително по направлението към Черно море. Това означава удар не само върху речния транспорт, но и върху търговията и икономиката по цялото направление.
Какво може да се направи?
Като възможно решение Личев посочи два отдавна обсъждани хидротехнически проекта – Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш. Според него подобни съоръжения биха позволили нивото на реката да бъде регулирано и да се поддържа около средните стойности.
При сегашното маловодие обаче предупреждението вече е много по-широко от „няма вода за корабите“. Става дума за питейната вода, екосистемата, качеството на реката, енергетиката и транспорта – пет различни фронта, на които Дунав започва да показва колко уязвима е инфраструктурата около него.
/ standartnews.com
