Българската традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Макар и с малки, но съществени различия спрямо коледарските групи, на Васильовден млади мъже се събират и обикалят къщите през нощта, сурваквайки стопаните за здраве и берекет.
В самия празничен ден сурвакат и групи от деца, които също отправят благословии към домакините.
Сурвакането се възприема като своеобразно продължение на коледарските благословии. Подобно на коледарите, сурвакарските групи имат водач и човек, който събира парите и другите дарове. Както коледарите носят криваци, така и сурвакарите на Васильовден използват дряновици – украсени с пуканки, сушени плодове и вълна.
На някои места вместо дряновица се използва крушевица – клонки от крушово дърво. Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети от точени кори и сирене. Късметите се правят от дрянови пъпки, а в баницата се слага и пара.
В полунощ най-възрастният член на семейството завърта баницата. В народните вярвания дрянът е символ на здравина и дълголетие – той е най-ранно разцъфващото дърво, но плодовете му се берат последни и се използват в народната медицина.
Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването – колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи. Заедно с Коледа и Сурваки то се нарежда сред най-мистичните български празници, тъй като много от ритуалите и обредите, изпълнявани през тези дни, носят духа на старите българи.
Обредната трапеза за Васильовден традиционно включва варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи и ошав.
На Васильовден имен ден празнуват: Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла и Въто.
