Църквата почита днес паметта на Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ Петка Българска. Имен ден празнуват Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Петкана и Кева. Народът ни нарича празника Зимен Петковден, защото според вярванията бележи прехода към зимата. Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. До тогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, за това и народът казва „На Петковден ралото да ти е под стрехата”. На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове. На масата се слага гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листи, шкембе и ястия с праз.
Преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век. Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса са описани от св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата „Св. Петка Търновска“ във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са място на поклонници от цял свят.
