На 5 октомври 1878 г. избухва Кресненско – Разложкото въстание.
То е предизвикано от решенията на Берлинския конгрес, който разпокъсва новоосвободените български земи. Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Отговор няма и по тази причина македонските българи въстават срещу османската власт, за да се присъединят към Княжество България. На 5 октомври сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава.