Уринарна инконтиненция е всяко нежелателно или неволево изпускане на урина от пикочния мехур, което не може волево да се контролира. То засяга над 200 милиона жени по света. Рискът от развитие на инконтиненция нараства с възрастта, но може да се наблюдава и при млади жени, казва д-р Любомир Малчев, началник Акушеро-гинекологично отделение на МБАЛ „ПУЛС“ – Благоевград, член на европейските асоциации по естетична гинекология и по гинекологична ендоскопия, на Международната асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията.
Национална кампания за стрес инконтиненция организира за втора година Global Aesthetics след успешната първа кампания миналата година. Тя ще стартира на 22 април и ще завърши на 22 май, като на 10 май ще се извършват безплатни прегледи в над 10 гинекологични клиники в големите градове на България, участващи в кампанията.
Инконтиненцията е няколко типа. Стрес инконтиненция се случва при усилие, напън, както и при кихане, кашляне, смях или физически упражнения, обяснява д-р Малчев. Неврогенната инконтиненция произтича от увреда или заболяване на нервната система, като например инсулт, болест на Паркинсон или множествена склероза. Свръхактивен пикочен мехур се проявява чрез възникване на внезапен и силен позив за уриниране, който за секунди води до изпускане на урина. Преливната инконтиненция е изтичане на урина вследствие препълване на пикочния мехур. При функционалната инконтиненция отсъства патология на отделителната система. В този случай състояния като деменция, трудна подвижност, нарушено зрение или тежки форми на депресия не позволяват на пациента да осъзнае позива и да стигне до тоалетната. Съществува и смесена инконтиненция, която включва комбинация от няколко от горепосочените типове.
Жените са по-склонни към инконтиненция. През бременността и раждането мускулатурата около мехурната област може да бъде разтегната или увредена, което да доведе до изпускане. Промените в нивата на естроген и прогестерон, особено по време на менопауза, могат да увеличат риска от инконтиненция. Причините могат да са и анатомични – при жените уретрата е по-къса, отколкото при мъжете. Някои гинекологични операции, като хистеректомия, също увеличават риска от неволно изпускане на урина.
Промените в начина на живот могат да помогнат за намаляване или преодоляване на инконтиненцията. Д-р Малчев препоръчва на първо място да намалите теглото. Напълняването може да увеличи стреса върху мускулите на тазовото дъно и мехурната област, то води и до увеличаване на налягането в коремната кухина. Ограничете алкохола и кофеина. Тези вещества дразнят мехурната стена и увеличат честотата на уриниране. Правете упражнения за мускулите на таза.
Тренировката за тазово дъно може да намали или предотврати лека до умерена инконтиненция, съветва д-р Малчев. Още през 1948 г. д-р Кегел публикува своите упражнения за стягане на тазовото дъно. Те включват контролирано свиване и отпускане на мускулите, подобно на усещането при волево спиране на потока на урината по средата на уринирането. По-силните мускули подобряват опората за тазовите органи, което води до по-добър контрол на пикочния мехур и червата.
Изпълнявайте тези упражнения няколко пъти седмично. Има достатъчно информация във виртуалното пространство за упражненията на Кегел.
Има различни съвременни медицински решения за лечение на уринарната инконтиненция. Медикаментозното включва лекарства като антихолинергични или мускулорелаксанти за подобряване на контрола върху мехурната функция. Физиотерапевтите могат да предложат програма за укрепване на мускулите на таза и трениране на мускулатурата, които контролират урината. Оперативното лечение използва мешове или платна, както и различни хирургични техники. Инжекции на ботулинов токсин в мускулите на мехура могат да помогнат за намаляване на произволните мускулни спазми, които водят до инконтиненция. Най-съвременната и щадяща неоперативна терапия е лазерната.
„Имам вече над 5 години опит с революционната лазерна система на Fotona – казва д-р Малчев. – Тя предлага нехирургично, неинвазивно или минимално-инвазивно лечение при отпускане (релаксация) на влагалището, стрес инконтиненция и влагалищна атрофия. Прилагат се 3 процедури в интервал от 1 месец. Всяко лечение отнема около 30 минути в зависимост от процедурата. То е безболезнено, амбулаторно и пациентът може веднага след него да продължи да изпълнява ежедневните си дейности. Успешно се лекуват стрес инконтиненция, отпуснати влагалищни стени и подмладяване на интимната област (при хипотрофия, след раждане и менопауза), вагинална атрофия и атрофичен вагинит, статични нарушения като десцензус (смъкване) на влагалището.
Източник: Труд
