Година преди игрите в Париж двата “премиум” олимпийски спорта – лека атлети и плуване – се представиха недотам прилично на “пълнометражните” световни първенства (на открито за атлетите и в голям басейн за плувците). Само по трима българи участваха в двете събития, нито един от тях не даде знак, че може да се мечтае за медал.
При това в последно време родните спортисти бележат все по-добри представяния на големите първенства за подрастващи. Но това някак не се превръща в истинско злато. Всичките ни отбори по волейбол за юноши и младежи са сред най-добрите в света, но при мъжете нещата изобщо не стоят така. Атлетите Божидар Сарюбоюков и Пламен Миткова дебютираха твърде неуверено сред големите и ще им трябва доста време, за да изпълнят очакванията, които “си навлякоха” с отличните постижения във възрастовите групи. Дори представянето на световното по художествена гимнастика може да се окачестви като провал (независимо от спечелената отбора титла), което е доста рядко явление за българските състезателки. Травми и нарушена подготовка бавят очакваното от всички в света на вдигането на тежести възкачване на Карлос Насар на трона на най-добрия щангист в света. А в плуването ни се изредиха куп надежди, които така и не могат да се утвърдят в елита при мъжете. Антъни Иванов от най-добре представящ се българин на световни първенства, се превърна в допинг издънка и източник на скандали. Йосиф Миладинов, който бе сочен като един от най-талантливите млади състезатели в бътерфлая, реди недотам убедителни представяния след огромния успех от олимпиадата в Токио, когато влезе във финал на една от дисциплините. Сякаш има някаква прокоба, която спира младите ни спортисти да направят последната крачка към световния елит при големите, дори когато имат всички предпоставки за това…
Петър Мицин е поредната ни надежда злата магия да бъде развалена. 17-годишният плувец се утвърди като най-голямата сила в средните дистанции на свободния стил. Постави световен рекорд на 400 метра на европейското първенство в Белград преди два месеца, спечели и титлите на 200 м и 800 м в същия стил, като подобри националния си рекорд за мъже.
“Всички тренировки, целият труд най-после се отплатиха и искам да кажа нещо на всички – вярвайте в Бог и той ще ви помага всеки път”, каза тогава Петър. Думите му за вярата не са случайни – младокът намира спасение в Исус Христос в много тежък момент от живота си – когато преди 3 години семейството на треньорката му Йорданка Пенина е намерено мъртво в дома им. Впоследствие става ясно, че съпругът є Велчо Клешков е посегнал на живота на жена си и на 23-годишния им син, след което се е самоубил. Именно Пенина открива плувния талант на Петър, който въпреки че идва от спортно семейство – баща му е биатлонист, а майка му лекоатлетка, прави твърде плахо първите си стъпки във водата.
“Не беше любов от пръв поглед с плуването – разказва Мицин. – Родителите ми ме записаха, когато бях в трети клас. Децата в началото се страхуват от водата, но свикнах и постепенно нещата станаха.” След трагедията младежът заминава за Сандански и започва работа с Николай Вакареев. А вярата му пречи да се възгордее дори след големи постижения като тези на европейското, когато спечели и олимпийска квота за Париж 2024.
“Има я при мен тази ярост, спортната злоба, но гледам да не є давам толкова воля, няма смисъл да се ядосвам, защото е излишно – казва Петър. – Треньорът ме учи да се държа на положение, да не прекалявам с разни работи, да речем при излизанията с приятели да внимаваме какви ги вършим. Съветва ме да внимавам с изказванията, да обмислям преди да кажа каквото и да е. Като цяло ми говори да се старая да бъда по-добър човек. Изобщо с поведението си в и извън басейна да бъда пример за подражание.” Впоследствие младокът прибави още една континентална титла, при това доста по-авторитетна, към колекцията си – при 23-годишните на първенството в Дъблин. Така се стигна до световното за юноши в Нетания (Израел), на което Мицин спечели първата световна титла в историята на българското плуване. Да, България има олимпийска шампионка в лицето на Таня Богомилова, но световен връх на каквото и да е равнище беше непостиган досега от роден плувец. Мицин го направи с невероятен хъс във финала в коронната си вече дисципина 400 м свободен стил. Успехът дойде 6 години след първия ни медал от подобен шампионат – бронза на Антъни Иванов на 200 м бътерфлай от Индианаполис през 2017-а. И е третият ни медал, тъй като Йосиф Миладинов също има бронз (на 50 м бътерфлай), но от 2019-а.
А още през юли Мицин покри и норматив за олимпиадата в Париж, така че има гарантирано място в играта на големите. И може би е време да я заиграе като голям.
Възхищавам се от таланта му
Възхищавам се от големия талант на това момче, в същото време е много скромен и добре възпитан. За юноши и девойки вече има много състезания, всички са силни в тази възраст. Надявам се тези негови успехи да продължат и при мъжете. А и по всичко изглежда, че с треньора Николай Вакареев добре са се сработили, успешен тандем. Дано да имат още много поводи за гордост.
Таня Богомилова, единствената ни олимпийска шампионка в плуването
Казах му, че отива като рекордьор, най-добрият е и трябва да победи. Той се пребори, въпреки че му беше много трудно това плуване, но се пребори. За два месеца това му е третото състезание – дойде му тежко. Италианецът го застигаше, на Петър не му стигнаха сили, почувства се малко уморен. Това е нормално – последните му сто метра тук бяха чувствително по-слаби от другите плувания, които направи.
Николай Вакареев, личен треньор. Казваме му да тренира по-малко
Това е най-голямото постижение на българското плуване на световно първенство в цялата му история. Петър е изключително амбициозен и мотивиран, дори понякога го караме да намали интензивността на тренировките. Успяхме да направим с него техника, близка до перфектната, особено на обръщанията и подводния старт, което го откроява дори от световния елит. От март насам всеки месец има международно състезание, на което се представя отлично. Ако продължи така, може да очакваме много добро представяне от него на олимпийските игри в Париж.
Кристиян Минковски, главен селекционер на мъжкия национален отбор
Завърши 4-и на 200 метра
Петър Мицин не успя да прибави към титлата на 400 метра свободен стил ново отличие на двойно по-късата дистанция. Родният талант се класира с второ време за финала на дисциплината, като отново най-бързи бяха двамата с италианеца Алесандро Рагани. В битката за медалите обаче умората надделя и Мицин остана 4-и с време 1:48,06 минути, което бе на 1,49 секунди зад шампиона Флин Саутъм (Австралия), а Рагани остана втори пред друг австралиец – Андерс Макалпайн. Иначе предния ден Мицин успя да изпревари италианеца само с 17 стотни, като завърши за 3:46,49 мин финала на 400 м св. стил. Резултатът бе леко отстъпление от топ формата му през лятото, но българинът издържа финалната атака на противника, за да запази първото място. Мицин ще участва и на 800 м св. стил, след което се връща у нас за кратка почивка, а после се качва на лагер на Белмекен, за да започне подготовка за сезона в малък басейн в края на годината.
