Отличниците в Първи сезон ЛЯТО на Академията за пастири в Тодорови кошари в местността Полена край Кресна, получиха специални сертификати след края на своето обучение. Те впечатлиха със своята подкрепа в опазването на ценните автохтонни породи „Каракачанка овца” и „Планинска дългокосместа коза”. Тези момчета са гордост и вдъхновение за по-доброто ни бъдеще, нека цяла България се запознае с тях. Благодарим им за достойното представяне – за нас беше чест”, написаха във Фейсбук инициаторите. По време на Академията имаше и практически задачи в в опазването на живото национално богатство – автохонните породи, чиито днешни представители носят белезите на дивите свои предшественици, запазили по естествен път най-ценните им качества и породни характеристики. Те не само оцеляват при трудни условия, но и дават необходимото количество истинска и ценна храна за нас хората.
В Академията кандидат-овчарите се учиха да изграждат колиби и кошари с чук, брадва и тесла. Разбира се, редовно дояха, в началото с повече стискане, после с повече техника. Кошарите в курса бяха изградени на различни надморски височини. Най-голямото изпитание е да си овчар на 2000 метра. Там преживяването е най-сурово.
Това е и голямата разлика между пастира и овчаря. Първият може да е всеки. Той просто пасе овцете. Вторият обаче има отговорност. Нито един от кандидатите не е скъсан на летния курс за овчари. Сега обаче предстои есенният, а след него и зимният курс. Над 20 кандидат-овчари и 8 деца участваха в първия сезон на Академията и активно се включиха в отглеждането на смесено стадо от две автохтонни породи – каракачанска овца и планинската дългокосместа коза.
Финалистите в Първи сезон ЛЯТО направиха проверка за състоянието на лятната кошара, тревостоя в тучните алпийски пасища в Пирин и физическото състояние на животните, преминвайки през трудните условия на терена, включително буйни реки и проливен дъжд. По Тодорови кошари се събраха прекрасни млади хора от цялата страна, за да се върнат в една забравена реалност от недалечното ни минало. Завръщането за двама от тях беше директно от чужбина след дългогодишна работа в Англия и Америка. „Дълбокият смисъл на Академия за овчари е първо да възстановим забравеното знание и след това да успеем да го предадем на децата ни. Любовта и грижата за животните е заложена дълбоко във всеки от нас. Академията ни дава възможност да си я припомним”, твърдят организаторите.
