Наблюдава се развитието на благоприятна хидродинамична обстановка, която към момента ограничава евентуалното навлизане на потенциално замърсени води след разрушаването на стената на ВЕЦ „Нова Каховка“ в българската акватория на Черно море и крайбрежието. Това става ясно от анализ на Института по океанология „Проф. Фритьоф Нансен“.

В последните няколко дни се наблюдава развитието на благоприятна хидродинамична обстановка, която се изразява в това, че струята на крайбрежното течение в региона на Дунавската делта се разпространява в североизточна посока с максимална скорост 35 см/сек, т.е. формира се противотечение на преобладаващия пренос, което задържа разпространението на речните води в зоната на Дунавската делта. След като първоначално потенциално замърсените води, постъпили в Черно море през Днепровската затока, бяха концентрирани в Одеския залив, постепенно започна тяхното разпространение в акваторията на северозападния шелф на Черно море, съобщават учените от ИО – БАН пред Maritime.bg. Формираха се два потока. Първият, в който попаднаха по-големи водни обеми, беше притиснат от теченията и се разпространяваше в крайбрежната зона чрез серия от малки по размер вихри.

Вторият включва относително малки по обем замърсени води и постепенно зае акваторията, прилежаща към Кримския полуостров. В него протичаше активно смесване и дисперсия на замърсителите. Около 18 – 19 юни потокът от Одеския залив се сля с водите, постъпващи от р. Дунав и понастоящем те не могат да бъдат диференцирани освен при наличието на информация или данни за характерни маркери на замърсяването от „Нова Каховка“, посочват океанолозите.

Понастоящем такива маркери не са налични и в тази връзка отговорните институции следят концентрациите на специфични замърсители, като мед, цинк и алуминий, тежки метали, радионуклеиди и биогенни елементи (азот, фосфор). Трябва да се има предвид, че поради голямото количество валежи в цяла Европа, водните обеми, постъпващи от р. Дунав, значително превъзхождат по количество водите от „Нова Каховка“, които потенциално могат да достигнат устието, и подобно на тях съдържат биогенни елементи и замърсители.

На притока на сладки води се дължеше ниската крайбрежна соленост в края на май и началото на юни, която спадна до 10-11. В момента солеността се увеличава и е около 14. По принцип това са нормални сезонни колебания, но тази година те са особено резки поради постъпването на огромни обеми сладки води от р. Дунав, което допълнително подпомага дисперсията на потенциалното замърсяване от „Нова Каховка“, коментират учените.

В последните няколко дни се наблюдава развитието на благоприятна хидродинамична обстановка, която се изразява в това, че струята на крайбрежното течение в региона на Дунавската делта се разпространява в североизточна посока с максимална скорост 35 см/сек, т.е. формира се противотечение на преобладаващия пренос, което задържа разпространението на речните води в зоната на Дунавската делта, казват от ИО – БАН. Формира се противотечение на преобладаващия пренос, което задържа разпространението на речните води в зоната на Дунавската делта.

Учените изтъкват, че се очаква формиране на антициклонален вихър, който ще характеризира водообмена в следващите дни, който също ще благоприятства задържането на речните води. Очаква се формиране на антициклонален вихър, който ще характеризира водообмена в следващите дни, който също ще благоприятства задържането на речните води.

Вторият образуван поток, според учените, в момента е прихванат от квазистационарния Кримски вихър и малки обеми от него постъпват в основната черноморска циркулационна система. Много малки обеми от втория поток на потенциално замърсени води, достигнали района на Кримския полуостров, постъпват в основната черноморска циркулационна система. Изображение: ИО – БАН

Сателитните данни от Sentinel 2 показват, че и в момента в Одеския залив продължават да се наблюдават цъфтежи на цианобактерии, характерни при ниска соленост. Цъфтежи с по-голяма интензивност се наблюдават и в Тендривската затока, която не е пряко замърсена от води на „Нова Каховка“. Последните резултати от анализа на хлорофил в морската вода показват, че концентрацията му във Варненския залив е 2.8 пъти по-висока от тази при станция Крапец. В станции Златни пясъци и Шкорпиловци не са измерени цъфтежни концентрации.

В района на Крапец продължават да преобладават различни видове диатомеи (Cerataulina pelagica, Cyclotella meneghiniana, Dacctiylosolen  fragilissimus, Chaetoceros), докато във Варненския залив се срещат предимно динофлагелати (Gyrodinium spirale, Oblea rotunda, Gymnodinium, Gyrodinium).

Източник:Блиц