Цветница е! Днес е един от най-позитивните, слънчеви и весели български празници, който носи в себе си много обичаи, традиции и поверия. Наричана още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Кулкинден или Палмова неделя (в западните църкиви), тя се отбелязва винаги в неделята, седмицата преди Великден. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя.
След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч. На Цветница трапезата трябва да е отрупана с най-разнообразни празнични блюда, кое от кое по-вкусни и сладки. Добре е да се похапват постни храни – питка, баница, плодове, зеленчуци. След Благовещение Цветница е вторият голям празник в дните на Великия пост, в който е разрешено яденето на риба.
Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – “кумиченето”.Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано “кукла”. Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за “кумица” или “кръстница” на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:
