Седем партии изпаднаха от борбата за местна власт

Централната избирателна комисия (ЦИК) определи окончателно участниците в предстоящите местни избори. 58 партии и 9 коалиции ще се явят на вота, който трябва да определи кметовете и общинските съветници през следващите 4 години. ЦИК изхвърли от борбата за местната власт 7 партии, които не се събрали необходимите 2500 подписа на избиратели, съобщава в. „Сега“ .

Всъщност, шест от тях са били регистрирани за участие във вота. Последващата проверка на подписките им е показала, че не им достигат достатъчно валидни подписи, за да стигнат дори твърде ниската долна граница за участие. Това за пореден път демонстрира проблема с недействителните данни за избиратели, които пълнят партийните подписки. Той датира от десетилетия, но за възпирането му на практика не се прави нищо. Сред отпадналите партии е „Единение“ – наскоро учредената формация на Иван Христанов, бивш зам.-министър по земеделието в кабинета „Петков“. Христанов се прочу с акцията на ГКПП „Капитан Андреево“, която ПП широко рекламираше като пример за битката си с корупцията. За предсрочните избори през април т.г. обаче той внезапно се оказа извън листите на ПП. Христанов първо заговори, че страната се нуждае от нови лидери, след това нападна доскорошните си съратници, че са изоставили борбата с корупцията, а накрая учреди нова партия. За изграждането на „Единение“ му помагаше бившият депутат от ПП Иван Манев. Формацията обаче е претърпяла провал в първата си важна задача – от 2793 избиратели, които са я подкрепили, едва 2159 са били отчетени от проверката на ГРАО като действителни. Това даде основание на ЦИК да заличи регистрацията на партията.

Същото се случи и ДОСТ – партията, която създаде през 2016 г. бившият председател на ДПС Лютви Местан. Навремето той беше избран лично от почетния лидер на движението Ахмед Доган за негов наследник. Между двамата настъпи разрив и Доган изгони избраника си от ДПС. Местан бързо изгради собствена формация, която се ползваше с нескритата подкрепа на Анкара и дори постигна известен изборен успех, докато лидерът ѝ причини тежка пътна катастрофа, която на практика го изхвърли от политиката. Сега ДОСТ се ръководи от приближения му Танер Фикри Алимолла, но за изборите събра 2463 коректни подписа (от общо 3200 в подписката – т.е. над 700 са невалидни) и затова партията беше отстранена. Още на „входа“ на процедурата, когато се подаваха документите, ЦИК отхвърли искането за регистрация на НПСД. Това е друга партия, възникнала след разцепление в ДПС, но доста по-рано от ДОСТ – през 2012 г. Създадоха я близките до Доган Касим Дал и Орхан Исмаилов. НПСД постигна далеч по-голям успех, защото влезе в дясната коалиция „Реформаторски“ блок и излъчи кадри в кабинета „Борисов 2“, в който блокът си партнираше с ГЕРБ. След това обаче започна упадъкът на партията, която се ръководи от Исмаилов, до степен, че дори не може да събере 2500 избиратели, които да я подкрепят.

ЦИК изхвърли от изборното състезание и партия „Българската пролет“ на Велизар Енчев. Той беше депутат от „Атака“, докато напусна националистите и основа собствена формация, която попадна в орбитата на БСП. В подписката му от 3054 избиратели се оказва, че има 2469 коректни записи, което го оставя под долната граница за участие. Отпадна и друга партия, която доскоро беше съюзник на „Позитано“ 20 – „Движение на непартийните кандидати“ на Минчо Христов. Както Велизар Енчев, той също започна като депутат от „Атака“ и после премина към самостоятелна кариера. Неговата партия беше част и от коалицията ИБГНИ, която направи Христов депутат през 2021 г. Сега обаче се оказа, че може да събере само 2384 подписа за участие във вота и ЦИК заличи регистрацията на партията му. Списъкът приключва с още две малки партии – „Съюз за отечеството“ и „Никола Петков“. При „Съюз за отечеството“ прави впечатление, че се е регистрирала с подписка, съдържаща данните на 2838 избиратели, но последвалата проверка е отчела, че едва 1993 са действителни./факти.бг