Ново мащабно проучване поставя под въпрос дългогодишните препоръки за въздържание преди изследвания на сперма и процедури за асистирана репродукция. Според учените по-честите еякулации могат да подобрят качеството на сперматозоидите и да увеличат шансовете за зачеване.
Наблюдаваните негативни ефекти при продължително въздържание включват повишени нива на ДНК увреждания, засилен оксидативен стрес, по-ниска подвижност и по-ниска жизнеспособност. Според водещия автор д-р Криш Сангви тези промени са „биологично значими“ и не бива да бъдат пренебрегвани, цитират го Guardian.
Резултатите показват, че при по-кратко въздържание успеваемостта на бременност при ин витро е 46%. При по-дълго въздържание успеваемостта спада до 36%. Разликата е значителна и подкрепя идеята, че по-свежата сперма може да бъде по-ефективна при оплождане.
Според учените оптималният подход е баланс между количество и качество. Твърде дългото въздържание може да доведе до по-увредени и по-малко подвижни сперматозоиди, а твърде краткото – до по-малък брой и по-незрели сперматозоиди. Умереността вероятно е най-добрият подход.
Проф. Алън Пейси, специалист по андрология, подчертава, че по-краткото въздържание може да бъде полезно при ин витро процедури, а правилото за два до седем дни – за диагностични изследвания, за да се сравняват резултати между лаборатории. Mри самото лечение е по-важно сперматозоидите да бъдат възможно най-здрави, а не непременно многобройни.
