Засега може да започне изграждането само на обхода, но не и на останалите 27 км от участъка между Крупник и Кресна
На 7 ноември Министерството на регионалното развитие и благоустройството официално издаде разрешение за строеж на обходния път на град Кресна – участък, който е част от магистрала „Струма“ и от години се сочи като най-спорния и труден за реализация. След приключването на отчуждителните процедури и съгласуванията с всички институции, проектът влиза във финалната си фаза преди реалното строителство.
Какво ще се изгради
Обходът ще бъде с дължина 5,5 километра и ще изведе транзитното движение напълно извън града. По този начин ще се избегне преминаването на тежкотоварни камиони и леки автомобили през тесните улици на Кресна, които днес са най-голямото „тапо“ по пътя Е-79. Пътят ще бъде двулентов, с проектна скорост 80 км/ч, и ще се впише в бъдещото трасе на магистрала „Струма“, която ще заобиколи изцяло Кресненското дефиле.
„Обходът на Кресна не е просто локален проект. Това е символът на усилието България да има магистрала, която свързва София с Гърция без да застрашава човешки животи и природата“, коментират експерти от пътния бранш.
Защо е важно
Сегашният участък на „Струма“ през Кресненското дефиле е най-рисковият пътен коридор в страната – тесен, криволичещ и претоварен. Само през летните месеци по него преминават над 10 000 автомобила дневно, включително международен трафик към Гърция.
Километричните задръствания са ежедневие. В пиковите дни разстоянието от Стара Кресна до изхода на дефилето се изминава за повече от час. Затова обходът е не само инфраструктурно, но и социално решение – той ще изнесе транзитното движение, ще освободи града и ще намали риска от пътни инциденти.
Процесът зад разрешението
Разрешението за строеж беше възможно след като приключиха всички отчуждителни процедури по трасето. Министерството финализира съгласуванията с Басейнови дирекции, пожарната служба и природозащитните институции.
Паралелно с това напредва и поръчката за идеен проект на целия участък от Симитли до Кресна, който трябва да премине изцяло извън Кресненското дефиле. Това е условието, което държавата пое след десетилетия спорове с екологични организации и европейски институции.
Възложителят – Агенция „Пътна инфраструктура“ – получи шест оферти за изработването на идейния проект. Предвиденият бюджет е 2,5 млн. лв. без ДДС, а окончателният избор се очаква до края на годината.
Цената и срокът
По предварителни разчети обходът на Кресна ще струва около 63 млн. лв. за километър, което го прави един от най-скъпите пътни участъци в България. Причината е сложният терен и необходимостта от екологични мерки и инженерни съоръжения.
В по-широката рамка проектът се вписва в лот 3.2.2 от АМ „Струма“, който включва още 10 километра магистрала. Целият участък се очаква да бъде завършен до юни 2031 г.
Екологичният баланс
След години спорове и дела в Европейската комисия, държавата окончателно прие трасето да бъде изнесено извън дефилето, за да се опазят редките биотопи и местообитания. Това беше основното условие, за да не се загуби европейското финансиране.
Решението е в съзвучие с оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС) и изискванията на директивите за „Натура 2000“.
Еколози посочват, че сегашният модел е компромис, който съчетава икономическа логика и природозащита – трафикът ще бъде изведен по ново трасе, а старият път през дефилето ще остане за местно движение и туристически достъп.
Икономическо отражение
Очакванията са, че след въвеждането на обхода икономическата активност в района ще се повиши. Новият път ще съкрати времето за преминаване между Симитли и Сандански с близо 25 минути, което е съществено за товарните превози и туризма в Югозападна България.
За местния бизнес в Кресна това означава по-малко шум, по-чист въздух и възможност градът да се развие като място за отдих, а не транзитен коридор.
Какво следва
Следващата стъпка е изборът на изпълнител и реалното начало на строителството.
АПИ трябва да осигури финансиране, като проектът ще бъде кандидатстван за европейска подкрепа по Механизма за свързване на Европа (CEF).
Планира се до края на 2026 г. да се завърши първият етап – 5,5 километровият обход. Обходът на Кресна е повече от инфраструктурен обект. Той е тест дали България може да реализира сложен, екологично съобразен и обществено значим проект без компромиси.
След десетилетия спорове, решения и отлагания, зелената светлина вече е дадена. Остава държавата да докаже, че може да стигне до финала – навреме, качествено и без скандали.
