Сътрудничеството с фондация „Спорт в България“ ми дава спокойствие преди турнира на претендентките
От 2 до 25 април в Торонто (Канада) ще се проведе турнирът на претендентките за световната титла по шахмат за жени. В него ще участва и младата ни надежда Нургюл Салимова, която се класира втора за световната купа и така намери място сред осемте най-силни шахматистки в света. Нейни съпернички ще бъдат китайките Лей Тинжие и Тан Жонги, рускините Катерина Лагно и Александра Горячкина, индийките Рамешбабу Вайшали и Конеру Хумпи, както и украинката Ана Музичук. Нургюл е най-млада от всички. Родена е на 2 юни 2003 година в село Крепча, община Опака, област Търговище. В последната ранглиста на ФИДЕ тя е на 40-о място с коефициент ЕЛО 2426. Всичките нейни съпернички са в челото.
– Нургюл, как върви подготовката за турнира на претендентите?
– Всичко върви по план засега. Днес започвам тренировъчния си лагер на живо. До момента тренирахме по скайп. Тук е моментът да благодаря на фондация „Спорт в България“ за подкрепата.
Изучаваме противничките, подготвяме нови дебюти. Тренираме като за всеки турнир, но малко по-сериозно и по-конкретно, защото знам кои са ми противничките – най-добрите седем жени в света. Не е лесно, но всичко върви по план.
– Колко важна е подкрепата на фондацията в един такъв момент?
– Много е важно. Поне за шаха. Не знам за другите спортове, но за шаха е много важно човек да е спокоен, да е концетриран върху дъската. Сигурно и в другите спортове и в живота е така, разбира се. Негативните мисли, тревогите не влияят върху настроението. За мен то е най-важното. И когато играя, и когато тренирам. Много е важно да съм спокойна, а това ми идва от партньорството с фондацията. Да се чувствам оценена като човек.
– Обикновето в шаха един елитен състезател, какъвто си ти, разполага с огромен щаб. Колко е голям този на Нургюл Салимова? С изключение на мама и татко.
Към момента нямам такива претенции. Може би трябва да помислим за спортен психолог, защото, както казах преди малко, е много важна психиката, в какво психическо състояние си. Но засега не съм намерила подходящ човек. Въпреки че съм мислила по този въпрос. Защото смятам, че е необходим за състезател от такъв ранг, за турнир като този на претендентките ще е нужен.
– Докъде виждаш Нургюл Салимова в бъдеще?
– Това толкова далеч ли е?
– В някои партии съм точно там, в някои не съм. Имам вече две норми, а по принцип трябват три. Това означават три турнира с пърформанс над 2600, както и няколко допълнителни критерия – да си играл няколко партии срещу гросмайстори, да са от поне три различни федерации. Но пърформанса е най-важен, най-труден. И ми трябва рейтинг 2500.
– Ти си на по-малко от 80 точки от този рейтинг.
– След 2400 става доста трудно да се вдига рейтингът. Аз минах 2400, когато бях на 15 години. Тоест не се развиха нещата точно както очаквах. Вярвам, че съм натрупала доста знания и умения за тези години. Да, рейтингът ми е приблизително същият, но съм много по-силна отпреди.
– Имаш ли си любима партия, или любим ход?
– Любимият ми ход е първи d4 с белите. От 4-годишна това играя. Случва се и нещо друго да предприема, но d4 ми е на сърце. Иначе партия може би нямам. Аз анализирам всички партии. На класиците, сегашните шампиони. Защото всеки ден се променя нещо в шахматната теория.
– Отстрани изглежда, че всичко в шаха е измислено.
– Не е така. В дебютите много неща са измислени. За тях се знае много. Теорията стига донякъде до 40-ия, 50-ия ход. Има много шахматисти на високо ниво, които играят наизуст. Точно заради това дебютите не са ми любимата част в шахмата. Защото понякога, който има по-добра памет, печели предимство, или пък партиите завършват реми без всякаква борба. Да, понякога печелиш заради дебютна подготовка, противникът да се обърка, да не се ориентира. Рядко, но се случва. Аз не обичам дебютите. Обичам сама да си създавам идеи, да си съставям планове и да ги следвам, за да има някакво творчество. На мен това ми харесва в шаха – мога да творя.
– Като си творческа натура, защо тогава шах, а не рисуване например?
– Защото не мога да рисувам и да пея. А шахът е от семейството. Баща ми и дядо ми са шахматисти. Те настояха, най-вече дядо. После татко ме научи. И дядо ме заведе на първия ми турнир. Който спечелих, след това и втория. И така започна всичко. Но ми харесваше много. Харесваше ми да печеля, защото след това винаги имаше подаръци.
– А някакъв друг спорт харесваш ли?
– О, да, харесвам, но не практикувам. За моята физическа подготовка, защото за нас това също е изключително важно, все пак играем партии по 5-6 часа, обичам – да се разхождам. Аз съм от село, разхождам се из природата. Иначе имам бягаща пътека у дома, но не се качвам често на нея. Правя и различни упражнения. Иначе като малка много обичах да гледам тенис на корт. Волейбол, особено като нашите национали бяха силни. Но нямам условия да ги тренирам. Хващала съм ракета за тенис няколко пъти, но дотам.
– Футбол?
– Не. Може би единственият мач, който съм гледала, е финалът на световното в Катар между Аржентина и Франция. Защото всички го гледаха.
– Ти си най-малката и с най-нисък рейтинг от всички на турнира на претендентките. Това притеснява ли те?
– Не. Така беше и на световната купа. И стигнах до финала./24 часа
