Всяка година в навечерието на 1 март българите отбелязват един от най-обичаните народни празници – Баба Марта. Символът на празника е мартеницата – преплетени бели и червени конци, за които се вярва, че носят здраве, късмет и ново начало. Но на коя ръка всъщност се носи мартеница?
По-близо до сърцето, по-далеч от болести
Според народните обичаи мартеницата може да се носи и на двете ръце, но най-разпространената практика е тя да се връзва на лявата ръка – по-близо до сърцето. Смята се, че така символично пази човека от болести и зли сили и му носи здраве през идващата пролет. В някои региони на България обаче мартеницата се поставя на дясната ръка, особено при децата. Причината е практична – повечето хора използват по-често дясната си ръка, което прави украшението по-видимо.
Има ли значение изборът?
Етнографи посочват, че в традицията няма строго правило. По-важен е самият жест на подаряване и носене. Мартеницата се приема като ценен амулет – символ на живота, пресъздаден чрез преплитането на белия (чистота и ново начало) и червения цвят, който е знак за сила и жизненост.
По традиция мартеницата се носи до появата на първия щъркел или разцъфването на първото плодно дърво – символ на пролетта. Тогава тя се сваля и се връзва на клонче или се поставя под камък с пожелание за плодородие и благополучие през годината.
Не просто красив фолклорен символ, а и категоричен знак за национална идентичност. Независимо дали ще я носим на лявата или дясната ръка, традицията продължава да обединява поколенията и да носи усещане за сплотеност.
