Лекарката в Клиниката по инфекциозни болести на ВМА д-р Магдалена Баймакова, една от младите научни надежди в медицината, отправи апел чрез в. „Струма“ към местните управници в Благоевград за поставяне на „легнал полицай“ на пешеходната пътека на ул. „Яне Сандански“ в кв. „Струмско“ . Призивът й за монтиране на ограничител на скоростта е свързан с лична драма – загубата на нейния баща Петър Баймаков, който умира на същата пешеходна пътека, след като е блъснат от лек автомобил.
Пътният инцидент става на 20 декември 2019 г. около 19.38 ч., когато лек автомобил „Ситроен”, движещ се с несъобразена скорост, връхлита върху пресичащия пешеходец и го изхвърля на тротоара, на метри от Шесто СУ „Иван Вазов“. Пострадалият човек е приет в кома в реанимация на МБАЛ – Благоевград с множество травми, несъвместими с живота, и след няколко часа издъхва. Шофьорът на лекия автомобил бяга от местопроизшествието, но полицаите го откриват и установяват, че извършителят е Борис Кьосев от с. Изгрев. След проведено разследване той е обвинен, че е причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца вследствие на шофиране с несъобразена скорост – 51 км/ч, при максимално допустима от 40 км/ч.
Делото е разгледано в края на миналата седмица, на 22 януари, в Окръжен съд – Благоевград по съкратеното съдебно следствие – без разпит на свидетели и вещи лица, и шофьорът, който признава вината си, е осъден на 3 години условно с 4-годишен изпитателен срок и лишаване от свидетелство за правоуправление за 4 години.
По този повод дъщерята на загиналия благоевградчанин д-р Магдалена Баймакова поиска думата във в. „Струма“ не за да обвинява, а за да настоява за разумни, отговорни и навременни мерки от компетентните органи, за да се ограничат други пътни инциденти.
Ето какво разказа д-р Баймакова от първо лице по случая: „Моят баща беше стожер на семейството, както на моето семейство, така и това на сестра ми. Работеше в строителна фирма и ние се готвихме да празнуваме рождения му ден и коледните празници. Баща ми беше здрав, прав и беше убит малко преди да навърши 55 години. За мен това е убийство, въпреки че се води престъпление по непредпазливост. Ударът от автомобила е бил толкова силен, че баща ми е изхвърлен на тротоара. Приет е в кома в отделението по реанимация с политравми – черепно-мозъчна, на гръдния кош и вътрешни кръвоизливи във всички органи. Травмите са били несъвместими с живота и дори да беше транспортиран във ВМА – лекарите не можеха да го спасят. Според автотехническата експертиза шофьорът е карал с 51 км/ч, при разрешена 40 км/ч. За мен като лекар е ясно, че такива травми се причиняват при много висока скорост. Шофьорът е избягал и след това е установен. Алкохолната му проба е отрицателна, както и тази на баща ми.
Да, на всеки шофьор може да се случи. Аз също съм шофьор и треперя да не изскочи някой пред колата ми, но спазвам правилата на движение. Когато лично изпиташ болката от загубата на близък човек, е трудно да приемеш, че това е част от ежедневието. Законите трябва да се спазват такива, каквито са, и ние няма да обжалваме присъдата. Аз не искам никого да обвинявам, защото като православна християнка вярвам, че всеки от нас ще бъде съден според делата му от Божия съд. Но има неща, които можем да променим, за да се ограничат подобни инциденти.
В кв. „Струмско“ има няколко пешеходни пътеки на ул. „Яне Сандански“. Знае се, че вечерно време шофьорите, които идват откъм новите гробища, карат с висока скорост и намаляват, когато наближат супермаркет „Стоми“. А в района има училище, ясла, има майки с деца. При пешеходната пътека, на която загина баща ми, е монтиран светофар. Предназначението му е да сигнализира за пешеходна пътека, но от години не работи както трябва. Уличното осветление е слабо, мъждукащо, видимостта е затруднена. Затова предлагам да бъде поставен и гумен ограничител на скоростта, така наречения „легнал полицай“, на пешеходната пътека. Призовавам отговорните институции да предприемат час по-скоро адекватни мерки за безопасността на движението, за да няма хора, прегазени на пешеходна пътека”, заяви д-р Магдалена Баймакова.
37-годишната лекарка работи от 2009 г. във ВМА, а от 2017 г. заема академична длъжност „Главен асистент” в Първа клиника по инфекциозни болести. Преминава следдипломно обучение и специализации по различни теми от инфектологията в Австрия, Гърция, Италия, Франция и Швейцария, доктор на медицинските науки. През 2018 г. е отличена със стипендия на ЮНЕСКО за изключителен научен принос след изследване на разпространението на вируса на хепатит Е при кръвни донори.
Източник: В.“Струма“
