Вървим към варианта за диференцирано отучване. Там, където е необходимо, само за децата, при които има натрупани дефицити. Това каза просветният министър Красимир Вълчев пред БНР.
Той обясни, че и сега имаме модел на отучване, но то е диференцирано – за отделни ученици със слаба срочна или годишна оценка.
„Има много варианти преди да стигнем до отучване. Единият е преструктурирането – предишни години имахме чисти грипни ваканции, но сега няма да бъдат такива, защото ще се превключва към дистанционно обучение.
Защо да караме всички деца да учат, докато може само едни деца от отчуват, както беше това лято под шатрите.”, каза още просветният министър. По думите му за гимназиален етап това би означавало да учат и юли, когато температурите са много високи.
„Нулева е възможността за нулева учебна година. Това е последна възможност. Предпоследната е удължаване на учебната година за сметка на лятната ваканция.”, увери Вълчев.
Редуциране на учебните програми обаче не било възможно защото всяка учебна година надгражда предходната. Затова и често в началото на учебната година често се наваксвали пропуски от предходната.
Според образователния министър училищата са били нарочени за идеалния виновник, защото втората вълна на коронавируса съвпадна с отварянето им.
„Ако целта беше само да запазим здравето, отговорът щеше да е лесен – затваряме всичко. Не можем да си позволим месеци наред или дори до края на 2021 да затворим училищата.”, каза Вълчев. Той обясни, че основният въпрос е за колко време да се затвори образователната система.
„Дори да е до април или май, означава да затворим едни деца за 6-7-8 месеца и да им причиним психологически проблеми, да са десоциализирани, да се обездвижат, те губят мотивация за учене”, коментира министърът.
До четвъртък тази седмица всички гимназисти останаха вкъщи след заповед на здравния министър. В МОН обаче са постъпили искания за присъствени практики и други дейности
„Тогава започнахме да действаме локално. В 1250 училища не са се сблъсквали с коронавируса”, каза Вълчев. Така в най-тревожните области взеха решение да затворят максимално много ученици и след решение на кризисните щабове в тях 40% от прогимназисти и гимназисти учат дистанционно. Вълчев даде за пример област Добрич, където само в част от общините се учи онлайн. 4,5% от училищата били в дистанционно обучение след разрешение на Вълчев. 74 от тези школа били с ученици в начален етап. Все още нямало училища, които да минат на онлайн обучение след 15% ученици със симптоми.
Според МОН обаче било разумно да се направи график до Коледа, за да не са едни и също ученици вкъщи. „С щабовете в проблемите градове се разбрахме 1-2 седмици да остане забрана за 6-12 клас, а след това да се направим график поне до Коледа. Следващите седмици трябва да се подобрят стойностите, много хора започнаха да спазват мерките.”, обясни Вълчев. Той подчерта, че 7 и 8 клас,особено при езиковите паралелки, трябва да учат повече присъствено.
„Най-тежките седмици за образователната система ще са когато дойдат сезонните грипни вируси. Тогава се усилват и взаимно с коронавируса. Трябва да има редуване, за да не оставим тези деца до февруари или април само вкъщи.”, допълни просветният министър. 12,5 млн. лв. ще бъдат отпуснати за дезинфектанти в училищата през декември с актуализацията на бюджет 2020-а, съобщи Вълчев.
„В актуализацията на бюджета се предвидени средства за дезинфектанти и защитни средства в училищата. Те ще бъдат най-вече за гимназии и прогимназии, защото началните училища имат по-големи икономии от закуски. Има училище, които не могат да закупят материали.”, обясни той.
След като тази седмица от общото събраните на Българската академията излязоха със становище, че искат още средства към бюджета си за 2021-а, за да могат заплатите за асистент в Академията да достигат тези в университетите, просветният министър обясни, че това няма да се случи.
По думите на Вълчев учениците в БАН не се пренебрегнати и могат да увеличат заплатите на асистентите си, ако преразпределят средствата, които получават. Той добави, че Академията получава и много повече средства от научни проекти, отколкото вузовете.
