В най-югозападния край на Пирин, сгушено между „меловете” (пясъчните пирамиди) се намира най-малкото градче в България – Мелник. И точно тук, на едно от възвишенията се издига Кордопуловата къща – най-голямата запазена до днес възрожденска къща на целия Балканския полуостров.
Къщата е построена през 1754 година от заможното мелнишко семейство Кордопулови (Кордопулос), които за времето си били едни от най-големите производители и търговци на вино и търгували с цяла Европа. На фамилията ѝ трябвало място, на което не само да живее, но и място, на което да сключва търговските си сделки и да съхранява виното, което произвежда. Затова избират най-високото място в града и построяват къща, невиждана като размери и разположение до тогава по нашите земи.
Разположена на три ката (етажа), с обща площ от 300 кв. м. Кордопуловата къща впечатлява с интересната си архитектура и елегантната смесица на български, европейски и ориенталски стилове, които си хармонират изключително успешно. Освен с размерите си и с гледките, които се разкриват от прозорците ѝ към Мелник и Мелнишките пирамиди, фамилната къща на Кордопулови изумява изключително много и със своето разположение.
Къщата е разгърната на три етажа – приземен, етаж за живеене и етаж за посрещане на гости и за сключване на сделки. Първите два етажа са изградени изцяло от камък и са в типичен за онова време стил. Последният етаж е издаден над двата долни етажа, а на най-отгоре има покрита зимна градина и открита лятна градина, която изпълнява и функциите на слънчев часовник. Етажите са свързани помежду си не с едно или две, а с цели седем вътрешни стълбища.
Гъстото мелнишко вино се поставяло в огромни бъчви, които се нареждали за съхранение в прокопани на ръка тунели под къщата. Гъстото мелнишко вино се поставяло в огромни бъчви, които се нареждали за съхранение в прокопани на ръка тунели под къщата. Тунелите, в които се съхранява вино и до днес са с дължина от 150 – 200 метра и за да бъдат прокопани, на работниците им е отнело 12 години. Лабиринтът от тунели представлява нещо като естествен хладилник, в който се поддържа постоянна температура от десет до дванадесет градуса.
Поддържането на постоянната температура става единствено посредством малки отвори, пробити в тунелите, които осигуряват необходимата вентилация на помещенията. По времето на Кордопулови в тунелите е отлежавало между 250 и 300 тона вино. Искрящата напитка е била съхранявана в огромни бъчви, някой от които са били с вместимост от 12 и повече тона. В средната стая или „кьошката” (ъгловата стая) Кордопулови и гостите им си пиели кафето. „Кьошката” впечатлява с големите си прозорци, през които влиза много светлина, с миндерите, покрити с дебели рогозки и най-вече с витражните си прозорци, които сякаш пренасят във Венеция.
В къщата често са се организирали музикални забави, и тъкмо в „кьошката” са се настанявали музикантите, които забавлявали гостите. Историята разказва, че Кордопулови често канели музиканти от Виенската филхармония да свирят на техните забави. От всички стаи, които се намират на този етаж, като че ли голямата гостна впечатлява най-силно. Гостната е с големина от 90 кв.м., но не размерите ѝ са най-впечатляващи. Стаята е с високи тавани, опасана е цялата от два реда прозорци, от които долният ред са типични за българските възрожденски къщи, а горният ред са витражни и са смесица от европейски и ориенталски стилове.
Гостната е опасана от ниски миндери, покрити с ръчно тъкани рогозки и меки възглавници. На земята са постлани дебели килими с ориенталски мотиви, а стените са покрити със стенописи. Таванът е покрит с уникална полихромна дърворезба, а в средата му е изобразено слънце, около което са изографисани фигури, изобразяващи 12 – те месеца от годината. Едната стена на гостната от горе до долу има поставени огромни вградени гардероби.
Обектът е част от Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ на Български туристически съюз. /
