Публикуваме пост на кмета Методи Байкушев в социалната мрежа без редакторска намеса:
Здравейте, приятели,
Изминаха първите 6 месеца от годината и е време да поговорим за финансовото състояние на Общината, резултатите от предприетите от нас мерки за стабилизация и плановете до края на 2024 г. Няма да крия, положението с парите в община Благоевград продължава да е критично. Подробностите: Помните, че през ноември 2023 г. с решение на ОбС се наложи да поискаме от Министерство на финансите безлихвен заем от 5,28 млн. лв. С него и с цялостно променената финансова политика, успяхме да довършим анаеробната инсталация и да възстановим 3,5 млн. отклонени държавни средства от училищата, яслите и социалните заведения. Продължихме със строги рестрикции и през първите месеци на мандата погасихме наследени задължения като:
2.3 млн. лв. по съдебно решение на строителя на басейна в Еленово (завършен през 2016 г.);
2 млн. лв. окончателно погасяване на задълженията към РИОСВ, натрупани през 2013 – 2017 г.
1.3 млн. лв. разходи за местните избори от октомври-ноември 2023 г. (целеви средства, които са били дадени от МФ за разплащане след изборите, но бяха похарчени).
300 хил. лв. по съдебни решения за задължения от 2010 – 2023 г.;
170 хил. лв. – забавени през 2023 г. за семействата с новородени.
През този месец окончателно погасихме и банков заем от 2019 г., по който всеки месец връщахме по 136 хил. лв. главници и лихви. Всички погасителни вноски по другите теглени в предишни мандати банкови заеми се плашат в срок, като от встъпването ми в длъжност до момента сме върнали над 2,5 млн. лв. Знаете също, че през май т.г. Общински съвет даде съгласие за поемане на дълг до 14,5 млн. лв. Дългът все още не е изтеглен. Това ще стане постепенно едва след като се избере банка и се сключи договор с нея. В момента готвим процедурата за избор.
Важно е да напомня, че заемът е строго целеви за изпълнението на 13 проекта – изграждане на две детски градини, ул. Промишлена, ремонт и реконструкция на Операта, свлачището по пътя за Картала и съфинансиране на санирането на няколко общински сгради. С парите от заема ще плащаме по тези проекти, като нямаме право да ги използваме за други неща.
Още дълго общината ще има финансови проблеми и основните причини за това са три.
1. Първата е системна и важи за почти всички общини. Те се финансират основно от местни данъци и такси, и от управление и продажба на собственост. Общините не получават нищо от големите данъци – ДДС, корпоративен и данък върху доходите. Собствените приходи са крайно недостатъчни за нормално изпълнение на местните дейности. Затова градовете в България все са с дупки, криви тротоари и зле поддържани зелени площи. Харесваме как изглеждат градовете на Запад, но там местните данъци и такси са доста високи, а общините получават и част от другите данъци, които плащат хората и бизнеса на тяхна територия.
2. Втората причина са лоши решения в миналото за големи разходи, които общината не е можела да си позволи. Например, докато е организирала хубави, но скъпи събития като Франкофоли, награди на БГ радио и Тарарабумбия, общината не си е плащала задълженията към РИОСВ, от което се бяха натрупали около 9 млн. лв. с лихвите. През 2022 г. и 2023 г. пък се направиха два скъпи фестивала в парк Македония, но в същия период неправомерно са харчени целеви пари за проекти, които сега липсват.
3. Третата причина са финансовите корекции, които ни налагат по европроекти. На Благоевград са наложени корекции за милиони за недобре изпълнени проекти в миналото. Финансовите корекции са чиста загуба за общинския бюджет и част от заемите са взимани точно за да „покрият“ дефицита от тази загуба. Много други български градове имат същия проблем. Системно приходите от такса смет са много по-малко отколкото общините харчат за управление на отпадъците. Този проблем се задълбочава с годините, защото разходите за отпадъци постоянно растат, заради нарастващите разходи за енергия и труд, и заради новите депа и съоръжения за третиране, чието опериране е много скъпо. В Благоевград за управление на отпадъците ни трябват около 15 млн. лв., а приходите от такса смет са малко над 8 млн. лв. Очаква се след пускането на анаеробната инсталация разходите да скочат с още около 3 млн. лв. Затова на държавно ниво се заложи неизбежно вдигане на такса смет от догодина чрез нов метод за изчисление, което всяка община ще трябва да приеме в следващите месеци. Това ще помогне на общините лека-полека да нормализират финансите си, но гражданите ще са недоволни. Темата с общинските финанси е много сложна и обширна, но това е най-важното. Ще се радвам да отговоря на Вашите въпроси в коментари.
